• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

празници

Налични статии:

Преди повече от 15 години тогавашният президент Петър Стоянов заяви, че с кандидатурата си за членство в НАТО и в ЕС, България прави своя цивилизационен избор. С други думи, страната влиза не просто в един политически и икономически клуб, но се присъединява – или, по-скоро – връща към лоното на европейската цивилизация. Беше вълнуващо да осъзнаем смисъла на този исторически акт. Но докато влизането в държавни съюзи става бързо, цивилизационният избор се осъществява напълно в продължение на поне няколко поколения.

Който е благочестив, който истински почита Бога и Го обича искрено, нека се наслади от това хубаво и светло тържество на преславното Христово възкресение, което сега празнуваме и в което Господ тъй дивно показа и Своята благост към човешкия род, и Своята премъдрост в изкупването му от вечна погибел, и Своята сила над враговете на нашето спасение!

 

Понижаващи се температури, сковаващ студ. Храстите приютяват врабчета в оголените си клони, а малките разбойници от време на време се боричкат за някоя троха и се започва битка за надмощие за пшеничната награда. Замръзнали локви, превърнали се в огледала на зимния свят. Клоните на дърветата са покрити с дантела от скреж, правещи ги приказно красиви и нереални. Зимата е причудливо красив и вълшебен сезон.

По всичко личи, природата сама предвещава празник.

Протестите срещу правителството на Орешарски, изригнали през последното лято, затрудниха сериозно социолозите и въобще наблюдателите на обществените процеси у нас. Издигнаха се политически искания за оставка и нови избори, но протестиращите не застанаха зад конкретен политически субект. Скандирания като „Червени боклуци“ бяха ясно насочени срещу БСП и все пак в протеста участваха и участват немалко хора с леви убеждения. Най-неподдаващ се на научно описание е социалният профил на хората, изпълнили софийските улици.

Ако ви попитат кой празник е „най-българският“, какво ще отговорите? Денят на подписването на Сан-Стефанския договор? Денят на Съединението на Княжество България с Източна Румелия или пък денят на Обявяването на независимостта? Тези дати безспорно отбелязват ключови събития от историята на нашия народ. И все пак „най-българска“ би била датата, свързана с неговото зараждане. Имам предвид не неговото заселване по нашите земи, а оформянето му като осъзната общност от хора, споени от нещо повече от материалните си интереси и от грижата за своето оцеляване.

Интересно е как са наименувани дните на Страстната седмица. Всеки един от тях носи определението „Велик“: „Велики понеделник“, „Велики вторник“, „Велика сряда“ и т.н. Когато стигнем до неделя — денят на възкресението на Исус Христос (и първият ден от седмицата, според юдейската традиция) — този ден е наречен просто „Велик-ден“. Прехвърляйки през ума си дните на седмицата в тяхната последователност, оставаме с усещането за развитие на събитията в определена посока. Когато стигаме до първия ден от новата седмица, това е „Денят“: съсредоточието и целта на всички предходни събития. Дали само си въобразявам или наистина онзи, който е измислил тези наименования, е заложил в тях послание, което с времето сме забравили?

Разпети петък – ден на съд.

През нощта на Велики четвъртък, Исус е арестуван от юдейските управници с помощта на т.нар. храмова стража, която е била на тяхно разположение, и с предателството на един от най-доверените Му хора. Те не смеят да извършат това публично, защото се страхуват от безредици. Извършват го нощем. Затова им е нужно напътствието на Юда, който да ги заведе при Исус. Сутринта градът ще е поставен пред свършен факт – Исус е арестуван от властите, значи с някакво основание; може би има защо. Поради тази причина, те бързат да издадат присъда.

В дните на Страстната седмица, дни за размисъл и почивка, реших да разгледам градината като два символа. Единият – територия на мир, ред и планирана организация, а вторият – място и пространство на сблъсък, страх и хаос.

Историята на човечеството започва от една градина и завършва и започва отново в градина. Започва с избора на Адам, архитипа на всеки човек, в Едемската градина и завършва с избора на Богочовека Христос в Гетсиманската градина, простил и примирил човешката природа с Божията в едно ново естество.

„И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и народните първенци се стараеха да Го погубят, но не намираха какво да сторят, понеже всичките люде бяха прилепнали при Него да Го слушат.“

Исус изглежда е магнетична личност. Така Го описва евангелист Лука (гл. 19, ст. 47, 48). Хората са „прилепнали към Него да Го слушат“. Разбира се, не всички са прилепнали. Разбираме, че някои „се стараят да Го погубят“. Не е ли странно? Само преди два дни всичко е изглеждало нормално. Можело е да се говори на неутрални теми. След това се чуват слухове, че Исус от Назарет ще идва на празника — същият онзи, за когото се говорят толкова невероятни неща.

Ако следваме евангелския разказ според Марк, става ясно, че Исус влиза тържествено в Ерусалим и същата вечер се връща във Витания с дванадесетте Си най-близки ученика, за да пренощуват. Витания е село, разположено на около 3 километра източно от Ерусалим. Дели ги едно възвишение, наричано Маслинения (гръцки, Елеонския) хълм. Пътят от Ерихон за Ерусалим пресича този хълм, а Витания се явява нещо като последна спирка преди големия град. Това е същият път, по който Исус е посрещнат триумфално при влизането Си в града.

Наближава Великден. Какво е специалното на този празник? Всеки празник се очаква да носи нещо специално — не просто отдих от напрегнатото ежедневие, но и малко по-различен ритъм сред неговата монотонност; малко по-различна динамика в календарната година; усещане за целенасоченост на потока на времето; за смисъл и принадлежност към нещо по-голямо от простото съществуване. Да живееш и да съществуваш са различни неща. Затова и имаме празници. И така, какво е специалното на Великден?

Втората свещ на Адвента се нарича Витлеемска свещ. Тя представя идването на тази земя на Исус, Синът Божий, роден от Дева Мария, и символизира приготовлението за раждането на Младенеца Христос.

На втората неделя на очакването се чете текстът от Евангелието от Марк, 1 глава:

Началото на благовестието на Исус Христос, Божия Син; както е писано в Книгата на пророк Исая:

И тази година християнският сюжет с Мария, малкия Исус, обора с животните, овчарите и ангелите са предоставени на масовото популярно приложно изкуство и дори някои образци от това, така да се кажe, обичано подаръчно-битово изкуство буквално са се превърнали в символ на християнския кич.

Една табелка, която видях пред съседна къща – забучена в тревата. Сетих се за Тодор В., който описа с възхищение посещението си преди години в Германия (ако не бъркам) по време на Коледния сезон. С украсата и с настроението на хората. И сега в навечерието на Коледа хората бързат, настроени коледно или „празнично“, ако използвам политически коректната фраза, обединяваща Коледа с Кванца и Ханука. Но табелката приканва към нещо друго, към смисъла на този „сезон“. Той се е стеснил в купуване на подаръци, в сядане на празнична маса по традиция. По този начин социалната роля на коледната традиция е налице. Където пеят хорове, повече се усеща за какво става дума. Но същите песни се въртят нонстоп по пазарите и моловете и се превръщат в досаден повтарящ се шум…

 

Отново е навечерието на Рождество. Тъмните и кални улици на празничния град напразно се опитват да привлекат с оскъдната украса на своите витрини сгушените в шаловете си минувачи. Този път те упорито отказват да се поддадат на суетнята, която вяло струи от пресилената бляскавост на неоновите реклами. Погледът ми се препъва в тъжни очи и посърнали лица на хора, забързани нанякъде, сякаш за да избягат от угнетението на „Днес“ и да потънат бързо в тревожната неизвестност на „Утре“. Коледният дух едва прозира дори през веселите светлини на играчките от елхите; през отрупаните с лакомства улични сергии. Традиционната ми вечерна разходка до спирката на трамвая оставя в сърцето ми носталгичния привкус на неизказана тъга, горчивината на излъгани очаквания и плахата надежда, че може би, като по чудо всичко скоро ще се промени — защото е навечерието на Рождество…

 

Като поздрав и размисъл за Великденските празници, редакцията на списанието реши да публикува едно великолепно стихотворението на Асен Разцветников „ВЕЛИКДЕН“.

Интересно е да проследим и открием различните насоки и пластове в поетичната нишка, като знаем, че поетът е бил с изразени леви убеждения. За кратко време екипът на списанието размени няколко различни мнения за и против публикуването на стихотворението и за неговия смисъл.

 

Рождество Христово

Песен девета, из "Трипеснеци на Рождество Христово"

Климент Охридски 23 декември 2010

Адаме, ликувай и весели се, Давиде,
защото от двата ви корена се ражда Творецът,

отварящ дверите на царството, Едема,
той идва, за да се роди във пещерата земна
от Девата пречиста.

 

Рождество Христово е Коледа точно толкова, колкото и Орфей е чернокож, независимо, че нашумялата холивудска продукция за Златното Руно използва чернокож актьор, поради нуждата от политическа коректност.

Всички християни по света празнуват Рождество Христово. Останалите си задават въпроса „Коледа или Рождество“. Отговорът определя какво всъщност човек празнува – древно-езически традиции, на които е придаден някакъв псевдо-християнски привкус, или Рождеството Христово като идването на Божия Син в нашия свят и за нашето спасение.

 

Пещерата в научно популярната литература се свързва с пещерния човек и в там наистина са открити древни рисунки на животни. Втората част на човешката история, която е нещо като повторно сътворяване на света, също започва в пещера. Даже по някакъв странен каприз и тук отново присъстват животни; защото става дума за пещера, използва на за кошара от пастирите, живели по хълмовете на Витлеем – които и досега вкарват добитъка си в такива дупки и пещери за през нощта. Именно тук, под земята, при добитъка, се подслонило едно бездомно семейство, след като вратите на претъпкания хан се затръшнали пред лицата им; и именно тук, под стъпките на минувачите, в едно подземие под самия погреб на света, се родил Иисус Христос. Има нещо символично в недрата на прастарата скала и роговете на праисторическото стадо при това второ сътворение. Бог също бил пещерен човек и също ваел разни същества в странни форми и чудновати цветове по стените на света; с тази разлика, че Неговите картини оживели.

 

Рождество Христово

История на празника

Венцислав Каравълчев 22 декември 2009

Древната Църква не е запазила в паметта си датата на Христовото раждане, въпреки че дори до ХVІІІ в. мнозина са считали 25 декември за точния ден на Христовото Рождество. Истината обаче е, че рождената дата на Христос не е била известна на първите християни и не съществувало никакво авторитетно предание нито за деня, нито за месеца, в който това се е случило. Езическите народи отбелязвали с особена тържественост раждането като ден на радост и щастие. Юдеите, напротив, считали раждането за начало и извор на скръб и страдание (Вж. Пс. 50:7, Йов 14:4). За първите християни, подложени на ежедневни гонения в Римската империя, за рожден ден се считал денят, в който някой загивал мъченически за Христа и тези дни се наричали “dies natales”: дни, в които се раждаме за небето. Странно ли е тогава, че две от общо четирите Евангелия започват не с раждането, а с кръщението на Спасителя? Случаен или не, този факт се е отразил върху богослужебния живот на ранната Църква. Празнуването на Рождество Христово се възприема от Църквата много по-късно отколкото честването на Богоявление.