• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

празници

Налични статии:

Ако нещо изобщо се е променило в България, то е присъединяването ни към глобализиращия се цивилизован свят. Постепенно, мъчително бавно, но неизбежно; вярвам, че това стана ясно дори на най-големите носталгици по миналото. Старата поговорка „Светът е малък“ сега се изпълни с буквално значение и на тази планета остават все по-малко изолирани резервати на мракобесието и назадничавостта. Развитието на високите технологии достигна невероятни висоти и обещава по-нататъшен ускорен напредък. Но за бързия и победен ход на прогреса е необходима пълна сигурност. Защото ставащото на улицата или по света все някак се изплъзва от човешки контрол, поднася неприятни изненади и застрашава мечтаното от всички благоденствие. Така понятието „сигурност“ стана ключовата дума на съвременността.

 

Вече втора година ми се случва да прекарам няколко дена в Германия в навечерието на Рождественските празници. И да добия впечатления от може би най-интересния сезон в родината на Лутер, Гьоте и Кант. Едва ли има друга традиционно християнска страна, където хората да се подготвят толкова отдалеч и толкова усърдно за посрещането на Рождество. Радостта и очакването окрасяват практически всяка страна на ежедневието. Но не могат да премахнат усещането за празнота поради забравения и, за мнозина, напълно изгубен смисъл на празника.

 

От: Мариана Атанасова
До: Яна Кръстева
Тема: Chestito Rojdestvo Hristovo!
дата: 20.12.2008 г.

Здравей, Яна!

Как си? Как минават празниците? Съжалявам, че не съм ти писала толкова време, но все още нямаме интернет вкъщи. В Белгия никой не бърза за нищо. ;)

За мен тук е… като приказка, не винаги толкова приятно, но изключително ново и непознато. По принцип аз не обичам драстичните промени, но сега се адаптирам добре.

 

Веднага след написването на горното заглавие се замислих мога ли да измисля нещо по-шаблонно от това словосъчетание, сякаш изскочило от мотото на поредната инициатива за събиране на пари чрез SMS за поредната благотворителна цел. Медиите обичат да си играят с думите и символите, да ги вплитат едни в други и да ги усукват като втасало козуначено тесто – добре гарниран и поднесен полуфабрикат с трайност поне 30 дена. Около Рождество Христово обикновено чуваме, че по Коледа стават чудеса и че трябва да родим надеждата в очите на някой страдащ, а Великден е известен като най-подходящото време да възкресим българския дух чрез силата на тази или онази инициатива или традиция.

 

Малко преди Рождествените празници ми хрумна да събера мненията на някои мои познати относно смисъла на Рождество Христово. Надявах се да чуя не клиширани и изпразнени от съдържание отговори, а искрени и „земни“ изповеди. Оформи се многостранна и интересна „задочна“ дискусия. Времето не стигаше да проведем среща на живо, така че интервюто беше под формата на размяна на електронни писма, като участниците нямаха представа за отговорите на другите. Доколко резултатът има някаква полза ще прецените вие, читателите.

 

Следколеден блус

Или защо, ако не сте се почувствали в коледно настроение, може би сте нормални

Андрей Неделчев 2 януари 2008

Тази статия трябваше да бъде завършена сутринта на 24-ти декември 2007 г., но вместо това я пиша вечерта на 29-ти и само Бог знае кога ще я завърша. В най-добрия случай ще я четете на 30-ти декември, ден преди навечерието на Нова година. Междувременно със съпругата ми и сина ни прекарахме приятна Бъдни вечер, бяхме на църква на 25-ти сутринта, а в ранни зори на 26-ти се оказа, че Филип, нашият син, е вдигнал близо 39 градуса температура. Няколко часа по-късно тя вече беше 39.5, а аз хвърчах с колата по заледените улици на София, за да доведа лекарката, която да го прегледа. За капак, на следващата нощ се разболях и аз. Накратко, следколедните дни, които се предполага да бъдат прекарвани в блажена почивка и радост, за мен и любимата ми бяха изпълнени с тревога, неспане и страхотна умора. Сега, като гледам назад, си мисля, че нищо не би могло да осигури по-подходящ контекст за следващите размисли.

 

На това Рождество реших да се огледам около себе си и да открия Коледата на българите – българската Коледа – с надеждата, че истината за Рождество все още живее сред нас. Като начало излязох да се поразходя из софийските улици, но се опитах да погледна града през очите на човек, който за първи път има възможност да види, чуе и преживее Коледа… По стени, огради и стълбове бяха разлепени многобройни афиши за коледни концерти, реклами на коледни базари, „Илиянци – решението за коледните подаръци“, коледни намаления по магазините, благотворителни инициативи, „Българската Коледа“, как да приготвим коледни постни сърмички. Навсякъде срещах картички със снежни човеци, огромни елхи с различни шарении по тях, светлинки, накачени и по дърветата даже, малки фигурки на ангелчета, а съседът ще коли прасе на село. Коледата все още оставаше наразбрана, дори противоречива, затова се обърнах към свои приятели с въпроса какво е за тях Коледа, защото вярвам, че в сърцето на човек често се крие повече смисъл и истина, отколкото можем да видим по делата му. Попитах първо един колега от моя курс – Ростислав Карагьозов, 3-ти курс в специалността Международни отношения в Софийския университет.

 

От доста време темата за християнското изкуство е една от „ябълките на раздора“, когато говоря с мои приятели, също християни. Какво може днес, в ХХI век, да се нарече християнско изкуство? И въобще, говорейки за християнско изкуство, какво трябва да разбираме: църковно изкуство, изкуство с религиозно-християнска тематика или просто изкуство, създавано от християни? Къде може да се види съвременно християнско изкуство? Къде е границата между доброто и посредственото изкуство? Въпроси, които понякога убягват от един такъв разговор. Естествено, всеки може да разбира и да интерпретира едно произведение на изкуството по различен начин.Това е нормално и необходимо, защото изкуството говори на различни езици и може да достигне до всеки, който пожелае да се вслуша в някой от тях. Валидно ли е това днес за така нареченото християнско изкуство или то от само себе си е строго дефинирано и предполага само един начин на тълкуване и възприемане?