• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

политика

Налични статии:

Зигмунт Стария е толерантен към реформацията в Полша

470 години от смъртта на толерантния полски крал

Редакция ХАРТА 3 април 2018

Днес Полша е една от европейските страни, където Римокатолическата църква се радва на най-силно влияние. Тя е родина на папа Йоан Павел II, който се опря на вярата на милиони поляци, за да започне успешния си духовен поход срещу комунизма в бившия Източен блок. Високата подкрепа на управляващата в момента партия в Полша „Право и справедливост“ отчасти също се дължи на традиционната католическа вяра на населението. Но през XVI век е имало исторически момент, когато е изглеждало, че протестантството ще надделее в голямата славянска страна.

 

Сблъсъкът с монофизитите и ролята на папите в Рим

1550 години от встъпването в длъжност на папа Симплиций

Редакция ХАРТА 2 март 2018

Преди 1550 години, на 2 март 468 година, епископ на Рим става Симплиций. Към този момент навярно му се е струвало, че най-много тревоги ще му донесе разпадът на Западната Римска империя. Вече тринадесет години тя се управлява от марионетни императори, зависещи от могъщи варварски вождове. Вандали, вестготи и франки отхвърлят върховната власт на Рим и укрепват своята собствена. През 476 г. Одоакър, войник от тевтонски произход, ще бъде обявен за крал на Италия и вече само формално ще признава върховенството на императора в Константинопол. Но независимо от тези злополучни развития, големите главоболия за папа Симплиций ще дойдат от Изток.

 

Джон Уинтроп преобразява Масачузетс

430 години от рождението на Джон Уинтроп

Редакция ХАРТА 12 януари 2018

Днес в Съединените щати всяко публично изразяване на вяра от официални лица започва да се възприема като посегателство срещу секуларното общество. Можете да си представите какъв скандал би настанал, ако официозът на Масачузетс „Бостън глоуб“ помести репортаж как губернаторът на щата е държал проповед последната неделя, с размишления върху Нагорната проповед на Христос (Мат. 5–7 глави). Звучи като фалшива новина, нали? Само че такова нещо действително се е случило през… 1630 година. Губернаторът на колонията в залива Масачузетс (Massachusetts Bay Colony) Джон Уинтроп проповядва на борда на кораб пред голяма група пуритани, пътуващи заедно с него към Новия свят.

 

Абрахам Кайпер, държавникът-богослов

180 години от раждането на холандския държавник

Редакция ХАРТА 29 октомври 2017

Преди 110 години, на 29 октомври 1907 г., целият холандски народ чества седемдесетата годишнина на Абрахам Кайпер. Със специална декларация се признава, че всяка глава от историята на Нидерландия през последните няколко десетилетия: държавност, църква, обществени дела, преса, образование и наука, не би могла да бъде написана, без да се спомене името му на почти всяка страница. През целия този период животът и делото на д-р Кайпер играят значителна и понякога решаваща роля за преобразуванията в страната.

 

Ужасната нощ на св. Вартоломей

445 години от бруталната саморазправа с хугенотите във Франция

В първите десетилетия след историческия акт на Лутер (1517 г.) влиянието на реформаторските идеи във френските територии нараства прогресивно – главно в градовете, всред по-добре образованата средна класа. Възникват първите добре организирани протестантски църкви. Калвинистите, наречени във Франция хугеноти, макар и малцинство от населението, се борят ревностно за правата си и успяват да получат от краля определени отстъпки: правото да строят църковни сгради и да се самоуправляват в градовете, където са били мнозинство.

 

Кога се е родило конгрешанството?

450 години от арестуването на някои сепаратистки водачи в Лондон

Какво означава една църква да има конгрегационален тип управление? Принципният отговор е: ако членовете на местното църковно събрание (конгрегация) играят основна роля във вземането на решения – вместо висшестоящ епископ или съвет на старейшини (презвитери). Това е една от най-разпространените форми, чрез която съвременните протестанти ръководят делата на своите църкви. В англосаксонските страни, всяка местна конгрегационална църква е независима и не се подчинява на общ устав или на решенията на свикан общ събор. Тя поддържа общение с други подобни църкви на периодични конференции и в рамките на сдружения (fellowship), с цел взаимно подпомагане, съвместни действия и евентуално съгласуване на най-основни доктринални позиции.

 

Убийството на Распутин

Точно преди едно столетие

Редакция ХАРТА 1 януари 2017

През последното десетилетие от живота си Григорий Ефимович многократно предсказвал: „Ако умра, императорът скоро след това ще изгуби короната си.“ Григорий гледал на себе си като на светец, когото Бог използва за поддържане на трона на династията Романови. Но мнозина други смятали, че неговото злокобно влияние подрива устоите на Русия. Той въртял царското семейство на пръстта си, а си навлякъл всеобща омраза с грубото си поведение и простовато говорене, с ругатните и пиянството си, както и с това, че съблазнявал високопоставени жени. (Злите езици твърдели, че имал интимна връзка със самата императрица.) В главите на различни държавни мъже се зародила идеята за неговото убийство. Но на дело това сторили двама отегчени от живота благородници, един политик-мизантроп и няколко слуги.

 

Кристиан II, крал на Дания, Норвегия и Швеция, се отличавал с толкова жесток нрав, че бил свален от трона от собствения си народ през 1523 г. На съвестта му тежели убийствата на датски благородници и на един архиепископ. Бруталното му управление и кървави изстъпления в Швеция довеждат до откъсването на страната. Същевременно той допуснал майката на неговата холандска любовница да управлява кралската хазна. Но колкото и странно да изглежда на пръв поглед, безумията му разчистват пътя на Реформацията в Дания.

 

Опит за демократична теокрация в Нова Англия

370 години от откриването на Синода в Кеймбридж, Нова Англия

Редакция ХАРТА 1 септември 2016

За съвременния западен човек е трудно да си представи теокрация, основана на демократични принципи. Обикновено той я свързва с отдавна отминали времена, с авторитарни религиозни водачи и със сурови нрави, несъвместими с правата на личността и гражданските свободи. Но някои страници от ранната християнска история на Америка опровергават подобни обобщени схващания.

 

Ако погледнем Рождество Христово под ъгъла на една равносметка на отминаващата година, тържественото ни настроение (ако изобщо го има) е на път да се изпари. Но точно този празник ни предлага ключ, чрез който да направим една тържествена – или поне ведра – настройка. Да настроим ума си да търси и оценява истинските и непреходни стойности. Да настроим душите си да улавят Божието послание и зов. И да настроим волята си да откликваме на този зов, за да го претворим на дело в личния и обществения живот. Въплътилият се Божий Син е станал и Човешки Син. И това носи обещанието, че човешката ни природа може да бъде изцелена от злото и тържествено възвисена.

Пет църковни събора са били проведени в базиликата „Св. Йоан в Латеран“ в Рим, официалното седалище на папата. От тях с най-голямо значение за историята на християнството е четвъртият, свикан от папа Инокентий III през XIII век. Папата обявява провеждането на събора две години и половина предварително, на 19 април 1213 г. Обявените цели са високи: „да се изкоренят пороците, да се поправят недъзите и да се възстанови моралът, да се премахнат ересите и да се укрепи вярата, да се изгладят разногласията и да се установи мир, да се отстрани потисничеството и да се поощри свободата, да бъдат подтикнати князете и християнският народ да се притекат на помощ и в подкрепа на Светата земя…“

 
Дата на заснемане: 
2015-10-22

Джордж Уошбърн (1833–1915) е американски протестантски служител и мисионер, посветил десетилетия от живота си на служение сред българите. В продължение на четвърт век е ректор на известния Робърт колеж в Цариград, чиито възпитаници са плеяда български политически и обществени дейци. Изиграва ключова роля при дипломатическата подготовка и международната защита на Съединението. Предлагаме на читателите малък откъс от книгата му „Петдесет години в Константинопол. Спомени от Робърт колеж“.

 

Рождество Христово! Сякаш самото произнасяне на тези думи изпълва душата с уют и мир. Това изглежда в съзвучие с предназначението на празника: да ни откъсне – поне за малко – от тревожните въпроси на съществуването. Та нали Божият Син се е родил на тази земя, за да ни донесе мир? “И на земята мир, между човеците благоволение!”, пеят ангелите в рождественската нощ. Но години по-късно самият Христос ще даде малко по-различно обяснение на Своето рождение: „Аз за това се родих, и за това дойдох на света, да свидетелствувам за Истината. Всеки, който е от Истината, слуша Моя глас“

Преди повече от 15 години тогавашният президент Петър Стоянов заяви, че с кандидатурата си за членство в НАТО и в ЕС, България прави своя цивилизационен избор. С други думи, страната влиза не просто в един политически и икономически клуб, но се присъединява – или, по-скоро – връща към лоното на европейската цивилизация. Беше вълнуващо да осъзнаем смисъла на този исторически акт. Но докато влизането в държавни съюзи става бързо, цивилизационният избор се осъществява напълно в продължение на поне няколко поколения.

Дата на заснемане: 
2014-04-24

Темите, привличащи вниманието на гражданите и политиците по повод предстоящите избори за европарламент обикновено са от икономически, международен и социален характер. Встрани от фокуса на общественото внимание обаче остава друг фундаментален аспект на европейската идея и европейската интеграция, засягащ въпроси от етически и ценностен характер. Именно те вълнуват избирателите, които се самоопределят като християни (около 79 % от населението на страната, по данни от последното преброяване).

Сред тези въпроси са:

 

Протестите срещу правителството на Орешарски, изригнали през последното лято, затрудниха сериозно социолозите и въобще наблюдателите на обществените процеси у нас. Издигнаха се политически искания за оставка и нови избори, но протестиращите не застанаха зад конкретен политически субект. Скандирания като „Червени боклуци“ бяха ясно насочени срещу БСП и все пак в протеста участваха и участват немалко хора с леви убеждения. Най-неподдаващ се на научно описание е социалният профил на хората, изпълнили софийските улици.

По времето на комунистическия режим в България човек можеше да научи истината за случващото се главно от вицовете. Особено от т.нар. „политически вицове“, чиито автори рискуваха да бъдат изпратени в затвора. Един от тези вицове беше следният. Американският, съветският и българският президент (Тодор Живков) участвали в спиритичен сеанс и извикали духа на Наполеон. На американеца духът казал: „Ако притежавах твоите свръхмодерни оръжия, никога нямаше да загубя битката при Ватерло“.

Един от ре­дов­ни­те уп­ре­ци към анти­пра­ви­тел­стве­ния про­тест в Со­фия, пред­ла­ган на об­щес­т­ве­но­то вни­ма­ние по те­ле­ви­зии и дру­ги ме­дии, е че раз­е­ди­ня­ва бъл­гар­ския на­род. Чес­то се случ­ва жур­на­ли­с­ти и ко­мен­та­то­ри на съ­би­ти­я­та — къ­де це­ле­на­со­че­но, къ­де меж­ду дру­го­то — да спо­ме­нат не­що за „раз­де­ле­ние“, „про­ти­во­по­ста­вя­не“, „об­щест­ве­но на­пре­же­ние“ и дру­ги срод­ни от­ри­ца­тел­но за­ре­де­ни ду­ми, ко­и­то, раз­би­ра се, имат за цел да ком­про­ме­ти­рат про­те­сти­ра­щи­те ка­то ня­как­ви осо­бе­но опас­ни екс­тре­ми­сти, ко­и­то пре­чат на стра­на­та да вър­ви към сво­е­то свет­ло бъ­де­ще. (Да, из­ра­зът „свет­ло бъ­де­ще“ от­дав­на не е в об­ръ­ще­ние, но имен­но то­ва имат пред­вид по­доб­ни вну­ше­ния — да за­сег­нат стру­на­та на вни­ма­тел­но кул­ти­ви­ра­но­то чув­с­тво за без­ме­те­жен ком­форт у бъл­га­ри­на, ко­га­то ед­ни доб­ри хо­ра се гри­жат да ни „оп­ра­вят“, а дру­ги ло­ши хо­ра им пре­чат.) Чу­дя се, в чии уши ед­на тол­ко­ва яв­на лъ­жа мо­же да ми­не за ис­ти­на?

От началото на протестите изглежда, че българският народ е разделен на две: подкрепящи правителството и искащи оставката му. Но не е така. Той е разделен на три. Подкрепящи, протестиращи и такива “по средата”. Този текст е за последните, защото първите две групи са активно действащи лица, а третите — анонимни, но налични.