• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

истина

Налични статии:

Н. Т. Райт 29 октомври 2016

Откривайки какво има предвид Йоан под „истина“, навярно ще разпознаем, че то не е много далеч от това, което той разбира под „любов“. Това, всъщност, е част от ключа към всичко. „Като беше възлюбил Своите, които бяха в света – казва Йоан за Исус – докрай ги възлюби.“ Това е друг начин, струва ми се най-дълбокият, да се каже същото. Истината за новото творение се осъществява чрез пълното и пределно щедро себеотдаване на Онзи, Който винаги е съществувал, пределно щедрото и себеотдаващо се Божие Слово. И тъй като да гледаме на света едновременно в тези три аспекта – първоначалното добро творение, коренната му поквара при Грехопадението и спасителното му обновление чрез кръста и възкресението на Исус – изисква от нас да имаме не само проницателност, но и любов, можем с пълно право да говорим за херменевтика на любовта, за любовта като начин на познаване; всъщност, истинския начин на познаване, най-добрия начин за достигане до истината.

 
Н. Т. Райт 29 септември 2016

„Благодатта и истината“, казва Йоан, „дойдоха чрез Исус, Месията.“ И както всичко останало от пролога на неговото Евангелие, тези думи отекват по-нататък в разгръщащото се повествование и се превръщат в главна тема, особено щом Йоан представя историята на Исус като съдебен процес. Може да не доловите това ако просто четете Евангелието на малки части, но книгата като цяло всъщност ни кара да се питаме: „Исус ли е подложен на съд или истината е подложена на съд?“ Исус провокира Своите съвременници чрез дела и думи, с явната или неявна заявка, че въплъщава и говори истината. Но що е истина? Това е въпросът, зададен в продължителната кулминация на книгата от циничния, но разтревожен римски губернатор Пилат Понтийски. А какво бихме отговорили ние? Що е истина?

 
Н. Т. Райт 12 септември 2016

Смятам, че живеем във времена на големи възможности, а твърде често възможностите се явяват пред нас като предизвикателства, като заплахи за удобния свят, в който живеем; като неща, които намираме най-малкото за тревожни и обезпокоителни. Трябва ли да се противопоставим на всякакви подобни новаторски търсения или бихме могли да ги приемем, дори в това ново време на релативизъм, като предизвикателство към самите нас да разбираме Библията по един нов и по-добър начин? Възможно ли е трусовете в собствената ни култура да извадят наяве определени теми в библейската мисъл, които дълго време са оставали покрити от слоя на нашите собствени теории? Според мен, отговорът е „да“.

 

Рождество Христово! Сякаш самото произнасяне на тези думи изпълва душата с уют и мир. Това изглежда в съзвучие с предназначението на празника: да ни откъсне – поне за малко – от тревожните въпроси на съществуването. Та нали Божият Син се е родил на тази земя, за да ни донесе мир? “И на земята мир, между човеците благоволение!”, пеят ангелите в рождественската нощ. Но години по-късно самият Христос ще даде малко по-различно обяснение на Своето рождение: „Аз за това се родих, и за това дойдох на света, да свидетелствувам за Истината. Всеки, който е от Истината, слуша Моя глас“

За познанието, вярата и смисъла

Интервю с Олег Воскресенски

По покана на сдружение ХАРТА, в България от 10 до 14 октомври гостува православният апологет Олег Воскресенски (Русия/САЩ). Той участва в няколко публични прояви, а накрая беше любезен да даде интервю за списание harta-bg.info.

Олег Воскресенский е филолог, доктор по педагогика и магистър по богословие, съавтор на училищни руски учебници по „Основи на православната култура“ и „Основи на световните религиозни култури“, служител при олтара (алтарник) на руската православна църква във Фридли, Минесота (САЩ). Провежда мисионерска дейност в Русия.

 

Преди да разберем в пълнота спасението от причината за страданието, трябва да разгледаме по-задълбочено третия кръг. Нека задълбочим още малко изследването си върху обективността и субективността, понеже те са добре познати идеи от ежедневната действителност. От векове хората са спорели кое от двете е по-истинно. В хода на европейската история учените (особено тези от Просвещението) са вярвали в обективната истина, а хората на изкуството са вярвали в субективната истина. Днес модернистите вярват в обективната истина, а постмодернистите по-скоро гравитират около субективната истина. Но както вече загатнах, обективното и субективното не могат да бъдат отделени едно от друго.

 

По времето на комунистическия режим в България човек можеше да научи истината за случващото се главно от вицовете. Особено от т.нар. „политически вицове“, чиито автори рискуваха да бъдат изпратени в затвора. Един от тези вицове беше следният. Американският, съветският и българският президент (Тодор Живков) участвали в спиритичен сеанс и извикали духа на Наполеон. На американеца духът казал: „Ако притежавах твоите свръхмодерни оръжия, никога нямаше да загубя битката при Ватерло“.

Дата на заснемане: 
2008-01-23

„Дотам и обратно или пътешествията на един съвременник през източната духовност и християнството“

Публична лекция на Елис Потър на 23.01.2008 г., София, Дом на Федерацията на научно-техническите съюзи в България

 

Все повече операции в науката и промишлеността се описват числено и се подлагат на математическа обработка. Но колкото и да е странно, самата математика – постепенно се превръща в затворена дисциплина, откъсната от приложенията в други области. Професионалните математици проявяват подчертано предпочитание към чистата, а не към приложната математика. Те посвещават своите усилия на задачи, подсказани единствено от математическата логика, без да се питат дали тези задачи (или тяхното решение) имат някакво отношение към физическия свят.