• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

страдание

Налични статии:

Фактът за съществуването на злото и страданието винаги е вълнувал човешкия ум и различните религии са се опитали да дадат своето обяснение. Проблемът изпъква с особена острота в християнска среда, когато човек си задава въпроса как Бог, Който е вседобър допуска злото да шества; как Той, бидейки всезнаещ, не е предвидил, и съответно предотвратил, неговото появяване; и как, след като е всемогъщ, не го отстранява. Съвременните богослови, особено на Запад, се опитват да обяснят неговото съществуване най-вече с факта, че Бог е дал свободна воля на човека, който може да я използва и насочва по свое усмотрение, като по този начин става проводник на страданието в света. Според древната Църква обаче съществува още една важна причина за неговото присъствие и допущение

 

Две събития в разстояние само на три дена през миналата седмица преминаха къде по-незабележимо, къде на върха на медийното кресчендо поради напрегнатото до болка обществено съзнание в България. На 17 юни 2015г. 9 невинни човека са били застреляни от въоръжен нападател в малко градче в САЩ, а на 20 юни 4 въоръжени нападатели пребиха баща и двамата му сина в София, докато пътували в автобуса на път за дома.

Вървя заедно с останалите по моста към о. Персин и си мисля, че той е малко достъпен, малко познат и малко изминат път към неотдавнашната ни история. История, която плаши с грозното си и озъбено лице. История, с която не се гордеем. История, която отказваме да срещнем вече двадесет и пет години. Плаши ни с гротеската на настървената си, саморазпалваща омраза към всеки, който е различен; с методичния и яростен стремеж да унищожи всеки волен устрем на духа, всеки порив за знание и съпричасност към широтата и размаха на света.

Има мостове, които майстори-архитекти са проектирали с години, за да бъдат не само удобни, но и красиви. Има мостове, които са гигантски инженерни съоръжения и изграждането им поглъща много усилия и средства. Но най-трудно се прекарват мостове, които ни отвеждат в тъмното минало – за което малцина си спомнят или пък което предпочитаме да забравим, за да не тормози съвестта ни.

Ще се спрем на един филм, който би трябвало да е особено интересен за вярващите. Защото говори не просто за християнството, а за самия Христос. И то за най-драматичния, най-важния и най-страшния ден от Неговия живот: последния. Когато на върховно изпитание е поставен смисълът на всичко, за което Исус е дошъл на тази земя и заради което Неговите ученици са Го последвали. Денят на титаничен сблъсък между силите на злото в разнообразните им одежди и маски и Сина Божий и Човешки. Възможно ли е всъщност да се предаде с думи, звуци и образи поне частица от тази трагедия на времената, в която творението осъжда своя Създател?

Неефективността на съдебната система и развалата сред магистратите са една от постоянните теми в публичното говорене днес. Почти никой не вярва на съда и на способността му да наказва престъпниците и да решава спорове. Има нещо много българско в тази картина. Българинът е склонен сам да раздава справедливост, поне с думи. Като търси мярката за справедливост в някакво общонародно мнение, общонародна правда. Дълго време тази правда си остава наистина само под формата на мнение, но ето че смутните времена в средата на XX век откриват възможности за грубо налагане на „народна правда“, за каквото българинът преди не е и мечтал… Оттогава изминаха седем десетилетия. Обезглавеният някога народ започна да търси своите достойни водачи, които да го изведат от блатото. И недоумява защо такива няма или се намират трудно. Защото не осъзнава, че сам се е осъдил на такова състояние.

Към края на XIX и началото на XX век България излиза от своето Възраждане с голям духовен и интелектуален потенциал. Въпреки историческите превратности и катастрофалните последствия от войните през 1913–1918 г., следващите две десетилетия на Третото българско царство са белязани от осезаем напредък и от постепенното оформяне на същински национален елит: духовен, политически, стопански, културен, военен. Малката ни държава има всички шансове да се впише в семейството на развитите европейски страни. Но установената след преврата на 9.IX.1944 г. комунистическа диктатура успява да зачеркне тези перспективи. Особено чрез проведения планомерен и всеобхватен погром на националния елит.

Преди да разберем в пълнота спасението от причината за страданието, трябва да разгледаме по-задълбочено третия кръг. Нека задълбочим още малко изследването си върху обективността и субективността, понеже те са добре познати идеи от ежедневната действителност. От векове хората са спорели кое от двете е по-истинно. В хода на европейската история учените (особено тези от Просвещението) са вярвали в обективната истина, а хората на изкуството са вярвали в субективната истина. Днес модернистите вярват в обективната истина, а постмодернистите по-скоро гравитират около субективната истина. Но както вече загатнах, обективното и субективното не могат да бъдат отделени едно от друго.

 
Дата на заснемане: 
2007-04-28

(Лекцията започва от 44:00 в първия клип)

„Утешаване на страдащите“

д-р Брус Литъл, професор по философия на религията в Югоизточната баптистка богословска семинария (САЩ) и изследовател в L. Russ Bush Center for Faith and Culture:

Част от конференцията на Сдружение ХАРТА „Злото и страданието: техните лица в съвременното общество“

Софийски университет, 28 април 2007 г.

http://harta.bg/public_events/461

 
Дата на заснемане: 
2007-04-28

отец Марио Йонов, свещеник към Александровска болница

„Интересни случаи и проникновения от практиката на един болничен свещеник“

България остава единствената страна на Балканите без болнични свещеници! Духовната работа със страдащи хора, особено ако са невярващи, не се поддава на догматични постановки или заучени схеми. Посланието на отец Йонов към такива хора е: „Не е важно дали има Бог, а дали Го има в твоя живот.“

Част от конференцията на Сдружение ХАРТА „Злото и страданието: техните лица в съвременното общество“

 

Злото е пропило всекидневието ни. Срещаме го вечер в новините по телевизията, срещаме се с него в службата, в семейството ни, ние сме преките очевидци и потърпевши от неговото действие в света. Какво е отношението ни към злото? Целта на тази анкета бе да чуе вас, нашите читатели, да разберем какво мислите по проблема „Зло“.

Анкетата бе проведена в началото на 2008 година на сайта на ХАРТА. В нея взеха участие 29 читатели като някои от въпросите имаха възможност за повече от един отговор. Благодарим на всички, които взехте участие в нея! Представяме ви разпределението на отговорите в анкетата.

 

На 28.04.2007 г. в Ректората на СУ се проведе първата публична конференция, организирана от Сдружение ХАРТА, на тема: „Злото и страданието: техните лица в съвременното общество“, която заема и темата на първия брой на списанието. Конференцията беше отворена за всички желаещи чрез предварителна регистрация в интернет и предвид ограниченото разгласяване се радваше на голям интерес и оживени дискусии. В настоящия брой имаме удоволствието да ви предложим основния доклад в конференцията, представен от д-р Брус Литъл, „Произход и същност на злото“. Следват избрани въпроси от дискусията след него.

 

ХАРТА срещи: Кога няма зло?

Отец Марио Йонов: Xората ме търсят, когато решат да живеят

Дълго мислих как да представя нашия гост в рубриката Харта-срещи - отец Марио Йонов, първият болничен свещеник в България.

Докато подготвях материала си мой приятел попадна в една пловдивска (българска) болница – сам, страдащ и уплашен от предстоящата му тежка операция. Покъртиха ме разказите му за кънтящата от силна музика реанимация, за да бъдат заглушени стоновете на излизащите от упойка пациенти, за грубостите на обслужващия персонал, за голите човешки тела-унизени и безпомощно зъзнещи в прегръдката на февруарския студ, за цинизма, арогантността и алчността. Сигурно всеки от нас има своята тъжна болнична история, в която бездушието плаши повече от физическата болка, а безразличието е по-отчайващо от лоша диагноза. Болнична история, в която по думите на отец Йонов българинът умира недостойно.

 

Живеем в общество, в което насилието и агресията са неразделна част от ежедневието ни. Пошлост и цинизъм заливат жълтите страници на масовата преса. Зле прикрита омраза струи от изявленията на „водещите“ политици. Злото лукаво наднича иззад вулгарните призиви на набързо скалъпени реклами, уютно се е настанило в изпълнените ни с лъжа и недоверие взаимоотношения, умело манипулира помислите ни, показва озъбеното си лице в кървавите схватки на най-новите компютърни герои, по които са прехласнати децата ни. Дотолкова сме свикнали с присъствието му в живота ни, че отдавна сме престанали да го забелязваме. Приемаме го с апатия и примирение. Разпознаваме го рядко и само, когато ни разтърси с изключителната си жестокост и систематичност. Обвиняваме за съществуването му дълбоко деформираната същност на света, в който се налага да живеем. Почти не размишляваме за него и рядко задаваме въпроси.

Какво е Злото? Дали е просто отсъствие на Добро или е негов антипод, който осмисля и определя същността му? Къде са неговите корени? Има ли достатъчна причина, която да оправдае съществуването му в свят, основан от волята на велик и всемогъщ Бог, за който вярваме, че е всеопрощаващ, добър и справедлив? Защо страдаме при сблъсъка си със злото? Присъствието на Бога и злото в света – парадоксална ли е тази на пръв поглед несъвместима комбинация? Кога няма зло?

Християнската позиция по тези актуални и вечни теми от живота на човека, в различните аспекти от неговото съществуване, е предмет на първия ни тематичен брой, който имаме удоволствието да ви представим. За първи път от съществуването на нашето списание, поставяме на вниманието ви проблематика по конкретна тема, която ще се опитаме да разгледаме от различни гледни точки и аспекти – от задълбочените богословски разсъждения до злободневните проблеми и практичните насоки за решаването им, основани на един и същи светоглед.

С настоящия Брой 1 поставяме началото на нов подход при представянето на конкретна тема или проблем. Надяваме се материалите в него да ви провокират да продължим дискусията по темата и във форума на списанието.

Очаквайте и следващите ни броеве! Приятно четене!

 

Беше ясно есенно утро и аз подреждах кабинета си, след като само преди няколко дни се бях преместил в него. Малкият ми настолен телевизор беше нагласен на “Today Show”, когато в извънредна новинарска емисия съобщиха, че самолет току-що се е врязал в една от кулите на Световния търговски център. Заедно с милиони други хора в Америка и по света, гледах безпомощно и невярващо докато се разиграваха ужасяващите събития от 11 септември, 2001 г. Тези събития, известни днес като 9/11, оставиха след себе си огромна диря от човешко страдание и още милиони хора със смущаващи картини, гравирани неизличимо върху чувствителните плочки на техните спомени. С едно от възможно най-невъобразимите и най-непредсказуеми събития, Америка внезапно беше изправена пред истината, която толкова отчаяно се опитваше да отрича, а именно, че злото действително съществува.