• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

комунизъм

Налични статии:

В памет на един мъченик от съветско време

45 години от убийството на Иван Мойсеев

В последното си писмо до дома, Иван Мойсеев, наричан от семейството и приятелите си просто Ваня, увещава брат си Владимир: „Не разправяй на родителите ни всичко. Просто им кажи, че Ваня ти е писал и е казал, че Исус Христос влиза в битката. Това е битка за Христа и Ваня не знае дали ще се завърне от нея. Много искам всички вие, скъпи приятели, млади и стари, да помните този едничък стих: „Бъди верен до смърт и Аз ще ти дам венеца на живота“ (Откровение 2:10).“

 

Преди четвърт век, на 9 септември 1990 г., руският православен свещеник Александър Мен напуска дома си, както обикновено, рано сутрин и се запътва към гарата. Денят се очертава да бъде натоварен; очакват го няколко кръщения и погребения. Но други ще трябва да поемат неговите задължения – отец Мен става жертва на жестоко убийство. Неизвестен нападател се нахвърля върху него в гръб и му нанася удар по главата с брадва, традиционното руско оръжие за отмъщение. Окървавен, Александър Мен успява да се довлече до вратичката пред своя дом, където издъхва.

 

Неефективността на съдебната система и развалата сред магистратите са една от постоянните теми в публичното говорене днес. Почти никой не вярва на съда и на способността му да наказва престъпниците и да решава спорове. Има нещо много българско в тази картина. Българинът е склонен сам да раздава справедливост, поне с думи. Като търси мярката за справедливост в някакво общонародно мнение, общонародна правда. Дълго време тази правда си остава наистина само под формата на мнение, но ето че смутните времена в средата на XX век откриват възможности за грубо налагане на „народна правда“, за каквото българинът преди не е и мечтал… Оттогава изминаха седем десетилетия. Обезглавеният някога народ започна да търси своите достойни водачи, които да го изведат от блатото. И недоумява защо такива няма или се намират трудно. Защото не осъзнава, че сам се е осъдил на такова състояние.

Към края на XIX и началото на XX век България излиза от своето Възраждане с голям духовен и интелектуален потенциал. Въпреки историческите превратности и катастрофалните последствия от войните през 1913–1918 г., следващите две десетилетия на Третото българско царство са белязани от осезаем напредък и от постепенното оформяне на същински национален елит: духовен, политически, стопански, културен, военен. Малката ни държава има всички шансове да се впише в семейството на развитите европейски страни. Но установената след преврата на 9.IX.1944 г. комунистическа диктатура успява да зачеркне тези перспективи. Особено чрез проведения планомерен и всеобхватен погром на националния елит.

Дата на заснемане: 
2014-09-12

„Комунистическата Голгота на Църквата“ (директна връзка до времето с лекцията вътре в клип – 27:00 мин)

Венцислав Каравълчев, СУ „Св. Климент Охридски“

 

Всеки народ има основания да се гордее с историческото си наследство. Доброто историческо наследство включва постиженията на националната култура, съграждането на здрава държава, свидетелства за героизъм и себеотдаване за благото на съотечествениците. Най-трудно доловимият, но пък и най-важният елемент на едно историческо наследство е духовното наследство. Това са вярванията, ценностите и идеалите, които са се вкоренили дълбоко сред народа. Върховните ценности и вярвания на един народ се превръщат в част от националния манталитет – в това, което събирателно можем да наречем „душа на народа“. Тя е залогът за неговото бъдеще, понеже тя го движи в неговите ежедневни или исторически избори. Състоянието на тази народна душа определя как използваме останалата, „недуховна“ част от историческото си наследство. Дали рушим или съзиждаме, дали се делим или търсим пътища към единение, дали занемаряваме или благоустрояваме, дали обличаме с власт простака или издигаме на почит достойните, способните и честните помежду ни.