• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

творчество

Налични статии:

Албрехт Дюрер прави заявка за голям майстор

525 години от първата значима творба на художника

Редакция ХАРТА 8 август 2017

Годината 1492 влиза в историята не само с епохалното пътешествие на Колумб до Америка. През нея на 8 август (преди 525 години) в швейцарския град Базел, биват публикувани „Писмата на св. Йероним“. Сама по себе си книгата не придобива такова значение както заглавната си страница, която е илюстрирана с гравюра върху дърво от изгряващ млад художник. Скоро хората ще започнат да казват, че Германия има само двама художници: Холбайн и Дюрер. Наистина, малко творци в историята могат да се сравняват с Албрехт Дюрер по своето майсторство в гравюрата.

 

Паул Герхард, вдъхновеният немски химнописец

410 години от неговото раждане

Редакция ХАРТА 12 март 2017

Казват, че великото изкуство се ражда в страданието. Но е трудно да си представим, че стихове, искрящи от радост, красота, твърда вяра в Бога и надежда, могат да бъдат създадени от човек с толкова тежък живот като този на Паул Герхард. Ала неговите лични и семейни несгоди, съчетани с Божията благодат, придават на химните му особена сила и дълбочина. Герхард се учи да пее за своята вяра при всякакви, дори и най-печални обстоятелства. Вътрешният му човек бил закоренен в Божия мир.

 

Началният импулс за новата ни блог-рубрика „Магията на киното“ идва от един съвместен проект с предаването „451 градуса по Фаренхайт“ на Радио 865, в рамките на техните редовни „Осем минути в света на киното“. Включихме се с една нова поредица за не толкова нови филми, която озаглавих „Магията на киното“. Не искам заглавието да се възприема като претенциозно, а като сериозно и същевременно поетично. Чрез тази поредица ще се опитаме да ви представим киното не като забавление или не като средство за интересно прекарване на свободното време. А като едно раздвижващо душата изкуство, което ангажира зрителя в не по-малка степен, отколкото създателя си.

Науката е безпомощна по въпросите на праисторията по начин, за който едва ли мнозина си дават сметка. Науката, на чиито съвременни чудеса всички се дивим, постига успехи благодарение на непрекъснато трупане на данни. При всички изобретения с практическо приложение и при повечето открития в естествознанието тя винаги може да подкрепи доказателствения материал с експеримент, Но тя не може експериментално да получи човек или да установи по наблюдения какво са правили първите хора. Дори да експериментира само с пръчки и парчета ламарина в двора си, изобретателят може стъпка по стъпка да напредне в конструирането на самолет. Но не може да наблюдава в двора си еволюцията на „липсващото звено“.

 

В предишната си статия подчертах значителното влияние, което християнството е оказало на родната езикова култура. Този факт едва ли е изненадващ за някого – в продължение на 11 века то е официалната религия на българското население, въпреки всички исторически превратности. Периодът на Възраждането е особено интересен, защото тогава е издигнат библейски национален идеал: обединяването в една държава на една свободна и независима от външни сили нация, споделяща една вяра. Този библейски идеал е прегърнат от огромната част от българите – което показва, че по онова време християнството не е било формална религия, а осмислена вяра на отделния човек. Автентичната ни езикова култура е родена през този период и би трябвало да очакваме тя да носи не само формални библейски заемки, но и да бъде християнска по дух. Фактът, че тя не е такава, е показателен и заслужава размисъл.

 

„Народна култура“ е доста широко понятие, обхващащо художественото творчество, битовите обичаи, родовите и религиозните традиции на един народ. Тя пречупва натрупания исторически опит и житейска мъдрост през светогледа на мнозинството и така отразява неговото духовно състояние и духовни търсения. Дори беглият анализ на българската народна култура от близкото минало показва огромното влияние на християнството. Особено интересно е да се проследи ролята на християнската словесност в обогатяването на езика.