• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

творчество

Налични статии:

Св. Йоан Кръстни: колиба или врата към небесата

Християнският мистик дава начало на ново духовното движение

Редакция ХАРТА 14 ноември 2018

Характерно за християнската мистика е търсенето на цялостно духовно единение с Бога, което е тайнствено, неизразимо с думи и изобщо чрез рационални понятия. Един от най-известните мистици в историята на Църквата е испанец, живял през XVI век и нарекъл себе си Йоан Кръстни. Както мнозина други вярващи, живели преди и след него, той приема за себе си буквално Христовия призив да отдаде всичките си земни притежания.

 

Историята на всеки поклонник на Бога, описана от Бънян

340 години от публикуването на „Пътешественикът“

Редакция ХАРТА 15 февруари 2018

Една от най-популярните книги в християнския свят след Библията е била публикувана преди 340 години, на 18 февруари 1678 г. Смята се и за първия роман, написан на английски. Това е една история, изпълнена с фантастични същества и смъртни опасности. В многобройните си приключения нейният главен герой се бори с беснеещ дракон, нагазва в тресавище, от което не може да се измъкне сам, и бива окован в един замък, ставайки пленник на отчаянието.

 

Появата и развитието на рождествените химни са неразделно свързани с историята на самия празник. От края на II до към средата на IV век Рождество Христово се отбелязвало заедно с Богоявление, на 6 януари. Тази практика е засвидетелствана още от св. Климент Александрийски. Празнуване на Рождество на 25 декември се споменава за пръв път в римска хроника от 354 г. На този ден се падал римският граждански празник Natalis Solis Invicti (Раждане на непобедимото слънце), свързан със зимното слънцестоене и началото на увеличаването на деня. Това кара някои изследователи да смятат, че християнският празник умишлено е преместен на тази дата, за да измести постепенно разпространеният езически култ към Слънцето.

 

Албрехт Дюрер прави заявка за голям майстор

525 години от първата значима творба на художника

Редакция ХАРТА 8 август 2017

Годината 1492 влиза в историята не само с епохалното пътешествие на Колумб до Америка. През нея на 8 август (преди 525 години) в швейцарския град Базел, биват публикувани „Писмата на св. Йероним“. Сама по себе си книгата не придобива такова значение както заглавната си страница, която е илюстрирана с гравюра върху дърво от изгряващ млад художник. Скоро хората ще започнат да казват, че Германия има само двама художници: Холбайн и Дюрер. Наистина, малко творци в историята могат да се сравняват с Албрехт Дюрер по своето майсторство в гравюрата.

 

„Изгубеният рай“: епична поема за 10 лири

Точно преди 350 години поемата на Милтън излиза на бял свят

Редакция ХАРТА 27 април 2017

Датата 27 април става важна за английската, а – оказва се – и за световната литература благодарение на една търговска сделка. На нея през 1667 година, т.е. преди три века и половина, поетът Джон Милтън продава на Самюъл Симънс правата върху най-величествената епична творба на английски: „Изгубеният рай“ (Paradise Lost). Макар че авторът е бил вече известен, почти никой не обръща внимание на сделката. На практика Милтън получава подаяние за поемата си, а нейното публикуване не е приоритет за издателя. „Изгубеният рай“ излиза от печат едва 4 месеца по-късно, но въпреки злощастното начало, това произведение ще се нареди на едно от първите места по популярност след Библията в англоезичния свят.

 

Леонард Ойлер, математик и апологет

210 години от неговото раждане

Редакция ХАРТА 15 април 2017

Волтер и пруският крал Фридрих Велики се отнасяли с насмешка към него. Руската императрица Екатерина I го назначила на работа в Петербург. Математиците благоговеят пред името му. А то е Леонард Ойлер. На 15 април се навършват 210 години от рождението му. Синът на протестантския пастир Паул Ойлер се появява на бял свят през 1707 година в швейцарския град Базел.

 

Паул Герхард, вдъхновеният немски химнописец

410 години от неговото раждане

Редакция ХАРТА 12 март 2017

Казват, че великото изкуство се ражда в страданието. Но е трудно да си представим, че стихове, искрящи от радост, красота, твърда вяра в Бога и надежда, могат да бъдат създадени от човек с толкова тежък живот като този на Паул Герхард. Ала неговите лични и семейни несгоди, съчетани с Божията благодат, придават на химните му особена сила и дълбочина. Герхард се учи да пее за своята вяра при всякакви, дори и най-печални обстоятелства. Вътрешният му човек бил закоренен в Божия мир.

 

На 29 ноември 1898 г. е роден Клайв Стейпълз Луис, по-известен като К. С. Луис. Професор по средновековна английска литература, писател, богослов, с богата култура, остър ум и грабващо въображение. Преживял големи обрати и трудни моменти през живота си, оставил богато творчество, което и днес вдъхновява читателя. Всичко това прави К. С. Луис един от най-магнетичните и влиятелни умове на XX век.

 

Началният импулс за новата ни блог-рубрика „Магията на киното“ идва от един съвместен проект с предаването „451 градуса по Фаренхайт“ на Радио 865, в рамките на техните редовни „Осем минути в света на киното“. Включихме се с една нова поредица за не толкова нови филми, която озаглавих „Магията на киното“. Не искам заглавието да се възприема като претенциозно, а като сериозно и същевременно поетично. Чрез тази поредица ще се опитаме да ви представим киното не като забавление или не като средство за интересно прекарване на свободното време. А като едно раздвижващо душата изкуство, което ангажира зрителя в не по-малка степен, отколкото създателя си.

Науката е безпомощна по въпросите на праисторията по начин, за който едва ли мнозина си дават сметка. Науката, на чиито съвременни чудеса всички се дивим, постига успехи благодарение на непрекъснато трупане на данни. При всички изобретения с практическо приложение и при повечето открития в естествознанието тя винаги може да подкрепи доказателствения материал с експеримент, Но тя не може експериментално да получи човек или да установи по наблюдения какво са правили първите хора. Дори да експериментира само с пръчки и парчета ламарина в двора си, изобретателят може стъпка по стъпка да напредне в конструирането на самолет. Но не може да наблюдава в двора си еволюцията на „липсващото звено“.

 

В предишната си статия подчертах значителното влияние, което християнството е оказало на родната езикова култура. Този факт едва ли е изненадващ за някого – в продължение на 11 века то е официалната религия на българското население, въпреки всички исторически превратности. Периодът на Възраждането е особено интересен, защото тогава е издигнат библейски национален идеал: обединяването в една държава на една свободна и независима от външни сили нация, споделяща една вяра. Този библейски идеал е прегърнат от огромната част от българите – което показва, че по онова време християнството не е било формална религия, а осмислена вяра на отделния човек. Автентичната ни езикова култура е родена през този период и би трябвало да очакваме тя да носи не само формални библейски заемки, но и да бъде християнска по дух. Фактът, че тя не е такава, е показателен и заслужава размисъл.

 

„Народна култура“ е доста широко понятие, обхващащо художественото творчество, битовите обичаи, родовите и религиозните традиции на един народ. Тя пречупва натрупания исторически опит и житейска мъдрост през светогледа на мнозинството и така отразява неговото духовно състояние и духовни търсения. Дори беглият анализ на българската народна култура от близкото минало показва огромното влияние на християнството. Особено интересно е да се проследи ролята на християнската словесност в обогатяването на езика.