• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

богословие

Налични статии:

Завръщането на Исус

Под ново управление: Великден и след това - част 3

Н. Т. Райт 31 май 2017

Скептиците казват: „Огледайте се наоколо“. „Aко смятате, че Исус е вече седнал на престола като Цар на този свят, защо в този свят все още цари такава бъркотия?“ Добър въпрос. Но всъщност историята до момента – дори историята за самото Възнесение – не е разказана така, че подобно възражение да би представлявало нерешим проблем. Дори разказите за възкресението на Исус и за Неговото възнасяне на „небето“ са само началото на нещо ново; нещо, което ще бъде завършено един ден, и което никой от ранните християни не е смятал за завършено към онзи момент.

 

Възнесение и възкачване на престола

Под ново управление: Великден и след това - част 2

Н. Т. Райт 25 май 2017

Ако Великден се отнася за Исус, Който е прототипът на новото творение, Неговото възнесение се отнася за възкачването Mу на престола като владетел. Посланието на Великден е, че самият Исус е първата част от новото творение. Посланието на Неговото възнесение е, че сега Той го управлява. Можем да разберем Възнесението, само ако изоставим първоначалното си разбиране за „небето“ и вместо това се опитаме да си представим една по-библейска картина. Както вече казахме, за повечето днешни хора „небето“ е напълно различно по рода си място от света, в който живеем – безвремево, нефизическо, безплътно. Така че когато Лука разказва за Исус, възнасящ се на небето в облак четиридесет дни след възкресението Си, определено не бива да си мислим, че след смъртта Си Исус „отива на небето“ в съвременния смисъл на израза.

 
Дата на заснемане: 
2017-03-27

Пълен видеозапис на дискусията, проведена в Нова конферентна зала на СУ „Св. Климент Охридски“

 

По случай 1690 години от заемането на Александрийската катедра от св. Атанасий Велики, на 3 февруари в „Нова конферентна зала“ на СУ „Св. Климент Охридски“ се проведе еднодневна конференция, посветена на неговия живот, творчество и богословие, както и на особеностите на света през онази епоха. Конференцията беше организирана от Богословския факултет на университета, Центъра за изследване на патристичното и византийско духовно наследство към университета и Гражданско сдружение „Св. Атанасий Велики“. Основни организатори на събитието бяха доц. д-р Светослав Риболов, преподавател по Патрология във факултета, г-жа Елена Николова и г-н Тодор Патриков.

 

Учението на Пелагий е осъдено като ерес

16 века от писмата на папа Инокентий I относно Пелагий

Редакция ХАРТА 27 януари 2017

Отново и отново след бурния IV век на арианските спорове Църквата трябвало да смаже една опасна ерес. Идеите на британския монах Пелагий означавали, че Христовата смърт на кръста служи по-скоро като морален пример, отколкото като изкупление, способно да преобрази естеството ни отвътре чрез божествена сила. На 27 януари 417 г., преди точно 16 века, тогавашният папа Инокентий I разпраща пет писма до християнските общини в Северна Африка. Така ще бъде нанесен тежък удар на Пелагий – писмата довеждат до неговото отлъчване.

 

Св. Атанасий Велики изброява Писания, които имат сила да ни помогнат

1650 години от неговото 39-то пасхално послание

Редакция ХАРТА 7 януари 2017

Библията може да се оприличи на цяла библиотека, която съдържа десетки книги с по-голям или по-малък обем. Внимателният читател – особено онзи, който я отваря за пръв път – не може да не се запита: „Кой и как е определил кои книги да бъдат включени в Библията?“ За ранните християни било важно да знаят кои са техните свети писания, източници с божествен авторитет. От една страна, те се нуждаели от указания кои учения да следват. От друга, те искали да са сигурни, че книгите, които пренасяли тайно по време на честите гонения, действително са Божие слово.

 

На 29 ноември 1898 г. е роден Клайв Стейпълз Луис, по-известен като К. С. Луис. Професор по средновековна английска литература, писател, богослов, с богата култура, остър ум и грабващо въображение. Преживял големи обрати и трудни моменти през живота си, оставил богато творчество, което и днес вдъхновява читателя. Всичко това прави К. С. Луис един от най-магнетичните и влиятелни умове на XX век.

 

Паламика

Представяне на книга за св. Григорий Палама

На 11 юли тази година издателство „Омофор“ и „Център за изследване на патристичното и византийското духовно наследство“ представиха книгата на проф. Георгиос Мандзаридис, „Паламика“. Събитието се проведе в Нова конферентна зала на СУ „Св. Климент Охридски“. Участници в представянето бяха преводачът на книгата доц. д-р Светослав Риболов, нейният редактор доц. д-р Мариян Стоядинов, проф. дфн Калин Янакиев и проф. д-р Иван Христов. В „Паламика“ са засегнати основни теми от богомислието на св. Григорий Палама като дискурса за нетварните божествени енергии, отношението между понятията „Бог“ и „история“, православната духовност и богословие, подражанието на Христа и обожението на човека.

 

През месец май 1536 година в немския град Витенберг се провежда среща на лутерански и реформаторски богослови. Целта била да се преодолеят различията относно характера на присъствието на Христовото тяло и кръв при отслужване на Евхаристията (причастието). Лутер пристига на срещата изпълнен с мрачни подозрения. Тъкмо когато изглеждало, че германските и швейцарските протестанти били близо до съгласие, Хайнрих Булингер издава отново произведенията на Цвингли. Той възхвалява човека, чието богословие Лутер ненавиждал. А Мартин Бусер, застъпникът на примирението, пише предговор към публикуваните писма на Еколампадиус, който споделял възгледите на Цвингли.

 

Скъпата благодат е съкровището, скрито в нива, заради което човекът отива и на драго сърце продава всичко, което има… Тя е призивът на Исус Христос, по който ученикът оставя рибарските си мрежи и тръгва след Него… Такава благодат е скъпа, защото ни призовава да следваме, а е благодат, защото ни призовава да следваме Исус Христос. Тя е скъпа, защото струва на човека живота му, а е благодат, защото така му дава истинския живот; скъпа е, защото осъжда греха, а е благодат, защото оправдава грешника. Най-вече, тя е скъпа, защото е струвала на Бога живота на Сина Му – „с цена сте били купени“ – а това, което е струвало толкова много на Бога, не може да бъде евтино за нас.

 
Дата на заснемане: 
2015-03-26

Музика

Музикалната програма в изпълнение на Кристина Василева (сопран) и маестро Йосиф Герджиков (пиано) включва произведения от западната църковна традиция, свързани с възхвала на Богородица/Дева Мария, съпроводени с кратък музикален коментар от маестро Йосиф Герджиков. (Виж интервюто с Христина Василева и Йосиф Герджиков.)

 

За православни и протестанти въпросът за Дева Мария стои върху обща основа. Православните християни, наблягайки на неразривната връзка между Дева Мария и нейния Син, полагат всички усилия да издигнат Мария именно заради Христос. Протестантите, чието движение възниква в един специфичен исторически и богословски контекст, запазват своето уважение към Богородица, но – притеснени от възможността Мария да бъде издигната наравно с Христос – поставят много специфичен мариологичен акцент, ясно разграничаващ творението от Твореца. Поради тази причина комуникацията между двете страни често е затруднена. Дори когато мислят еднакво, те изразяват това по толкова различен начин, че казаното обикновено не се разбира от другата страна, а нерядко ѝ звучи почти богохулно.

 

Църковните празници водят началото си от апостолско време. Първите християнски празници са установени по аналогия с юдейските, но тяхното вътрешно съдържание е изпълнено с духа на християнската свобода. По такъв начин Църквата ги установява и разкрива техния богословски смисъл и съдържание. Така тези празници са не само възпоменаване и прослава на отделни събития, но и израз на догматите на вярата. Истината на вярата, изразена чрез догматите, може да бъде жива и осмислена само ако се изживява непрестанно в земния живот.

Като казваме, че християнските празници водят началото си от апостолско време, можем да го направим с уговорката, че един от най-важните за съвременния християнски свят – Рождество Христово – прави изключение.

 

Преди да разберем в пълнота спасението от причината за страданието, трябва да разгледаме по-задълбочено третия кръг. Нека задълбочим още малко изследването си върху обективността и субективността, понеже те са добре познати идеи от ежедневната действителност. От векове хората са спорели кое от двете е по-истинно. В хода на европейската история учените (особено тези от Просвещението) са вярвали в обективната истина, а хората на изкуството са вярвали в субективната истина. Днес модернистите вярват в обективната истина, а постмодернистите по-скоро гравитират около субективната истина. Но както вече загатнах, обективното и субективното не могат да бъдат отделени едно от друго.

 

Който е благочестив, който истински почита Бога и Го обича искрено, нека се наслади от това хубаво и светло тържество на преславното Христово възкресение, което сега празнуваме и в което Господ тъй дивно показа и Своята благост към човешкия род, и Своята премъдрост в изкупването му от вечна погибел, и Своята сила над враговете на нашето спасение!

 

Защо Исус е трябвало да умре? (Част III)

Гледната точка на ранните християни

Марк Робъртс 18 април 2014

Разполагаме с относително малко непосредствена информация какво са мислили първите вярващи в Христос относно Неговата смърт и нейното значение. Книгата Деяния на апостолите ни дава оскъдни сведения за този период от време, но нищо повече. Най-ранните писания в Новия Завет са посланията на ап. Павел. В Библията те са подредени след Евангелията, но всъщност са написани преди тези разкази за Христовото служение. Няколко Павлови послания са написани около 50 г. сл. Хр., едва около 20 години след смъртта на Христос. Често те съдържат по-ранни фрагменти от християнската традиция, които ни връщат във времето непосредствено след смъртта на Христос. Един от тези пасажи намираме в 15 глава на Първото послание към коринтяните. Тук апостолът насочва вниманието ни към основната истина на християнската вяра: тази, която му е била предадена от първите вярващи и която той, на свой ред, предава на коринтяните.

 

Защо Исус е трябвало да умре? (Част II)

Две юдейски гледни точки

Марк Робъртс 17 април 2014

Нека в началото поясня малко съвременния контекст на това изложение. Векове наред много християни изпитвали омраза към евреите. Известно оправдание за нея те намирали в убеждението, че „юдеите са убили Христос“. Ужасяващата история на антисемитизма затруднява обективното изследване на въпроса за юдейското участие в осъждането на Исус. Ако някой дръзне да изрази мнение, че някои юдеи носят някаква отговорност за смъртта на Исус, рискува да бъде обвинен в антисемитизъм. Затова, преди изобщо да започна обсъждането на въпроса за юдейското участие в осъждането на Христос, трябва ясно да заявя три неща…

 
Марк Робъртс 14 април 2014

По време на Великия пост, през Страстната седмица и в навечерието на Възкресение Христово става особено актуален въпросът: „Защо Исус е трябвало да умре?“ Отговорът на този въпрос не е лесен поради няколко причини.

Първо, смъртта на Исус е историческо събитие, относно което разполагаме с ограничени исторически източници, например до нас не е достигнал дневникът на Пилат Понтийски или протоколи от заседанието на Синедриона, предшестващо разпъването на Исус. Вярвам обаче, че доказателствата, основаващи се на  новозаветните Евангелия и на други древни източници, са достатъчно силни, за да ни позволят да формулираме правдоподобни хипотези относно подбудите на римляните и на юдеите да предадат Исус на разпятие.