• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

морал

Налични статии:

Пътят

Отрицанието на човека – Част 2

К. С. Луис 15 юни 2017

Практическият резултат от едно образование в духа на Зелената книга ще бъде разпадът на обществото, което го възприеме. Но това не опровергава непременно ценностния субективизъм като теория. Възможно е истинното учение да е учение, което веднъж прието, да бъде пагубно за нас. Никой, говорейки в рамките на Тао-то, не би могъл да го отхвърли въз основа на това: „И погубѝ ни на светло!“. Но не се е стигнало дотам. Философията на Гай и Тит съдържа в себе си теоретични затруднения. Колкото и субективно да се отнасят Гай и Тит спрямо някои традиционни ценности, със самото написване на Зелената книга те показват, че трябва да има други ценности, които съвсем не смятат за субективни.

 
Джон Ленокс 12 октомври 2016

През май, 2016 г., докато е на посещение в Тарагона, Испания, Джон Ленокс, професор по математика в Оксфорд, дава интервю за испанското списание Evangelical Focus. Джон Ленокс е християнски апологет, известен с публичните си дебати с някои от най-влиятелните автори, атеисти. В това интервю той говори за явлението „Нов атеизъм“, за предизвикателствата пред християните да споделят своята вяра в съвременната западна култура и за мястото на Библията във всичко това.

 
Дата на заснемане: 
2015-10-22

За ролята на религиозната етика и морал

Доклад на Конференцията на религиозните общности, Вършец, 2012 г.

Тодор Велчев 1 май 2015

Ако приемаме етиката за отражение на строги и неизменни нравствени закони в личния живот на човека, на „категоричен императив“ (по Кант), тя няма нужда от специален епитет. Приемем ли необходимостта от допълнителна квалификация на етиката, това може да ни отведе до идеята, че съществуват паралелни и дори противоположни нравствени кодекси, които човек може да си избира и използва като своя платформа или идентичност. За мое съжаление, тази идея започва все повече да набира популярност и дори да се облича с политическа власт. По-нататък в изложението си ще ви предложа критичен поглед към нея, допълнен от предупреждение за нейните пагубни последствия – както за отделния човек, така и за обществото като цяло.

 

Неефективността на съдебната система и развалата сред магистратите са една от постоянните теми в публичното говорене днес. Почти никой не вярва на съда и на способността му да наказва престъпниците и да решава спорове. Има нещо много българско в тази картина. Българинът е склонен сам да раздава справедливост, поне с думи. Като търси мярката за справедливост в някакво общонародно мнение, общонародна правда. Дълго време тази правда си остава наистина само под формата на мнение, но ето че смутните времена в средата на XX век откриват възможности за грубо налагане на „народна правда“, за каквото българинът преди не е и мечтал… Оттогава изминаха седем десетилетия. Обезглавеният някога народ започна да търси своите достойни водачи, които да го изведат от блатото. И недоумява защо такива няма или се намират трудно. Защото не осъзнава, че сам се е осъдил на такова състояние.

Към края на XIX и началото на XX век България излиза от своето Възраждане с голям духовен и интелектуален потенциал. Въпреки историческите превратности и катастрофалните последствия от войните през 1913–1918 г., следващите две десетилетия на Третото българско царство са белязани от осезаем напредък и от постепенното оформяне на същински национален елит: духовен, политически, стопански, културен, военен. Малката ни държава има всички шансове да се впише в семейството на развитите европейски страни. Но установената след преврата на 9.IX.1944 г. комунистическа диктатура успява да зачеркне тези перспективи. Особено чрез проведения планомерен и всеобхватен погром на националния елит.

Нека имаме предвид, че през последните години на XX век и в момента успешният семеен образ в рекламата е претърпял и претърпява различни по сила и въздействия социални трансформации, които правят неговото адекватно прочитане в публичното рекламно пространство много по-сложно. Ако до преди 20 години семейният модел (усмихнати и щастливи семейства около масата и правещи нещо заедно за дома, показване на влюбени младоженци или прегърнало се семейство от мъж и жена с дете/деца) е бил успешен социален медиатор за предаване на рекламно послание, успешно продаващо, както на Запад, така и у нас, то сега нещата постепенно се променят.

 

Що е бракът?

Преглед на едноименната статия на Джирджис-Джордж-Андерсън

Неотдавна в американския правен журнал Harvard Journal of Law and Public Policy излезе статия озаглавена „Що е бракът?“. Авторите, Шериф Джирджис, Робърт Джордж и Райън Андерсън, си поставят за цел да представят конструктивно определение за същността на брака като социално явление в контекста на обществения дебат (в САЩ) за или против еднополовите бракове. Този разгорещен и политически оцветен дебат лесно навлиза в правни, социологически, биологически и друг вид подробности, пропускайки да очертае ясно и да обоснове своите изходни позиции: какво представлява бракът и каква е причината да смятаме така? Не е чудно – това не е лесна работа. Съществува ли въобще обща и за двете страни на дебата основа, на която това може да бъде направено? Дори само амбициозността на задачата, която си поставя статията, заслужава нейния преглед.

 

ХАРТА срещи: Кога няма зло?

Отец Марио Йонов: Xората ме търсят, когато решат да живеят

Дълго мислих как да представя нашия гост в рубриката Харта-срещи - отец Марио Йонов, първият болничен свещеник в България.

Докато подготвях материала си мой приятел попадна в една пловдивска (българска) болница – сам, страдащ и уплашен от предстоящата му тежка операция. Покъртиха ме разказите му за кънтящата от силна музика реанимация, за да бъдат заглушени стоновете на излизащите от упойка пациенти, за грубостите на обслужващия персонал, за голите човешки тела-унизени и безпомощно зъзнещи в прегръдката на февруарския студ, за цинизма, арогантността и алчността. Сигурно всеки от нас има своята тъжна болнична история, в която бездушието плаши повече от физическата болка, а безразличието е по-отчайващо от лоша диагноза. Болнична история, в която по думите на отец Йонов българинът умира недостойно.

 

Може ли дадена етична система да бъде отстоявана без увереността, че съществуват морални абсолюти? А може ли да се отстоява увереността в съществуването на морални абсолюти извън рамките на един библейски светоглед? Норман Гайслер предлага интригуващи отговори на тези въпроси в един разбираем преглед на основните положения и алтернативи в християнската етика.

 

Първото нещо, което трябва да стане ясно за християнската нравственост във взаимоотношенията между хората, е, че в тази сфера Христос не проповядва никакъв нов морал. Златното правило на Новия Завет („Всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.“) е обобщение на онова, което всеки един човек дълбоко в себе си винаги е знаел, че е правилно. Действително великите нравствени учители никога не ни учат на нов морал: това е работа на шарлатаните и ексцентриците. По думите на д-р Джонсън: „Хората се нуждаят по-често от припомняне, отколкото от напътствия.“