• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

семейство

Налични статии:

Качественото кино не променя законите на познатия ни свят, а променя нас така, че да възприемаме света по-цялостно. Постепенно променя вкуса ни – и ставаме все по-гладни за реалността. Тогава, на следващата вечер с киното, човек очаква с нетърпение ново „хапче реалност“. И му се иска това да продължава още поне хиляда пъти. Сещате се за коя история ви намеквам. В своите 1001 нощи с Шехерезада халифът винаги очаквал с нетърпение следващия разказ на девойката. Така ставал все по-мъдър, а принцесата завинаги завладяла сърцето му. Доброто кино има всички шансове да стане нашата Шехерезада. И нека днес го оставим да започне своето повествование.

Интересна история с пиперливи заглавия се препечатва в българските интернет медии през последните няколко дни. Поводът стана интервю на известните модни дизайнери Долче и Габана за списание „Панорама“ от 12 март 2015 г. Странното в случая е, че не двойката модисти е в центъра на скандалната и масово тиражирана новина, а… певецът Елтън Джон.

Финансите и семейството

интервю с брачния консултант Стоян Георгиев

Редакция ХАРТА 7 януари 2012

Интервю със Стоян Георгиев, брачен консултант, по въпросите на управлението на финансите в семейството, как да изградим общ семеен бюджет и какви са рисковете, които парите крият за стабилността на брачния съюз. Темата е изключително актуална, особено в моментите на финансови сътресения, в каквито живеем всички днес.

 

Лъжите, на които жените вярват

Пасивността на мъжа като повод жената да изземе функциите му

Нанси Лий Демос 9 декември 2011

„Ако съпругът ми е пасивен, аз трябва да взема инициативата в свои ръце, иначе нищо няма да стане.“ Не са ми известни много други проблеми, които да са такъв силен източник на обезсърчение за жените, както проблемът с „пасивните мъже“. И отново ситуацията изобщо не е нова. Както при много други неприятности и тук всичко започва още в Едемската градина. Ето какво се разказва в първата ѝ книга, Битие. След този фатален ден в Едемската градина вътрешният порив на жената вече е да се налага на съпруга си, да го управлява и да действа самостоятелно.

 

От няколко години в българската реклама много напористо, безпардонно, некреативно и масово се използва/употребява женският образ – емоционално разфасован, социално унищожен и доведен до предмет, при това доста евтин. Българската рекламна визия прегърна един „снасящ златни яйца“ сексистко-порнографски модел и този модел много добре пасна на съвременната българска ценностна система и на балканската нагласа като цяло. Унижена, разголена, глупава, лесна, обслужваща жена със засилени сексуални атрибути ви гледа и се предлага от рекламите. Сексът продава!!!

 

Нека имаме предвид, че през последните години на XX век и в момента успешният семеен образ в рекламата е претърпял и претърпява различни по сила и въздействия социални трансформации, които правят неговото адекватно прочитане в публичното рекламно пространство много по-сложно. Ако до преди 20 години семейният модел (усмихнати и щастливи семейства около масата и правещи нещо заедно за дома, показване на влюбени младоженци или прегърнало се семейство от мъж и жена с дете/деца) е бил успешен социален медиатор за предаване на рекламно послание, успешно продаващо, както на Запад, така и у нас, то сега нещата постепенно се променят.

 

Отговорът на въпроса какво е бракът според християнския светоглед е неизменно свързан с темите за човешката личност; за смисъла на нейното съществуване; за същността на общуването и причините, поради които се нуждаем от него; за личността на Самия Бог. С други думи, въпросът за същността на брака според Божествения закон е богословски въпрос, а това на свой ред предопределя подхода към неговото разглеждане.

 

В дейността си като консултант съм имал неприятната възможност да срещам съпрузи и съпруги, заключени в модели на взаимоотношения, които разрушават всяка надежда за постигане на дълбоко единство в техния брак. Винаги, когато застана в неделя сутрин пред събранието да проповядвам, виждам много добре облечени двойки, пеейки химни и въздаващи слава на Господа за подарения от Него изобилен и вечен живот, и подозирам, че много малко от тях чувстват вътрешна близост един към друг. А едно голямо мнозинство от тези хора претендират, че са християни, които искрено се стремят да изградят брака си според библейските принципи. Защо тогава браковете са толкова често пълни с напрежение, огорчение, дистанцираност, повърхностна задоволеност, шаблонност, с твърде малко и кратки моменти на романтика? Защо понякога се срещам с проблеми дори в моя собствен брак и след усърдна молитва и себеизпитване не съм сигурен как да отвърна на съпругата си, така че нашето единство да се укрепи?

 

Що е бракът?

Преглед на едноименната статия на Джирджис-Джордж-Андерсън

Неотдавна в американския правен журнал Harvard Journal of Law and Public Policy излезе статия озаглавена „Що е бракът?“. Авторите, Шериф Джирджис, Робърт Джордж и Райън Андерсън, си поставят за цел да представят конструктивно определение за същността на брака като социално явление в контекста на обществения дебат (в САЩ) за или против еднополовите бракове. Този разгорещен и политически оцветен дебат лесно навлиза в правни, социологически, биологически и друг вид подробности, пропускайки да очертае ясно и да обоснове своите изходни позиции: какво представлява бракът и каква е причината да смятаме така? Не е чудно – това не е лесна работа. Съществува ли въобще обща и за двете страни на дебата основа, на която това може да бъде направено? Дори само амбициозността на задачата, която си поставя статията, заслужава нейния преглед.

 

Според тъжната статистика България е сред първите четири държави по разводи в ЕС. Отново тя сочи, че всеки втори брак в страната ни приключва с развод до десетата година. Водеща причина за раздялата на съпрузите е несходството в характерите. След нея се нареждат алкохолизмът, наркоманията, пристрастеността към хазарта, физическият и психическият тормоз. Изневярата е едва на пето място сред причините, довели до непоправим разрив в отношенията между съпрузите.

Това са сухите и безпристрастни факти от вече отминаващата година. Тревожният им глас е в странна дисхармония с мнението на един клиничен психолог и семеен терапевт от Центъра за рехабилитация и социална интеграция на хора със зависимости „Проект Пеперуда – София“, което прочетох наскоро в притурката на вестник „Капитал” „Бракът като институция е в криза, но семейството не е“.

 

Как можем да говорим на любовния език на другия, когато сме изпълнени с болка. гняв и неприязън паради минали неуспехи! Отговорът на този въпрос лежи в основата на нашата човешка природа. Ние сме същества на избора. Това означава, че имаме способността да правим лош избор, както се случва на всички ни. Изричали сме сурови думи и сме вършили болезнени постъпки. Не се гордеем с този избор, макар да ни се е струвал оправдан на момента. Лошият избор в миналото не означава обаче, че трябва пак да избираме неправилното и в бъдеще. Вместо това можем да кажем: „Съжалявам, знам, че съм те наранявал, но бих искал да направя бъдещето по-различно. Бих желал да те обичам на твоя език. Бих искал да посрещна нуждите ти.“ Виждал съм бракове, които се спасяват на ръба, когато двамата изберат да обичат.

 

Ако си като повечето мъже – дори ако си един от тези, които са имали недобър или вреден контакт със собствените си бащи – имаш най-обща представа какъв баща искаш да бъдеш. Имаш в ума си може би само скицирана, но все пак някаква картина как изглежда добрият баща. Такъв баща исках да бъда и аз като млад. Но не знаех как. Знаех, че баща ми не бе нито едно от тези неща, когато израствах, и се страхувах, че ще стана по-скоро като него, отколкото като бащата, който исках да бъда. Знаех, че едно от нещата, от които се нуждаех, бе пример, от който да се уча и на когото да подражавам. Затова започнах да се оглеждам и да наблюдавам хората, които приличаха на бащата, който исках да бъда. И ги намерих.

 

„Той беше толкова добро момче, така добре възпита­но“ – бяха първите думи на отчаяните родители, докато разказваха тъжната си история в кабинета ми за консултации.

Да, той изглеждаше доволен и никога не ни създаваше излишни проблеми. Бяхме сигурни, че заниманията му са естествени – разни спортове, бейзбол и всичко останало. Винаги се биеше с брат си и сестра си, но това е обикновено братско съперничество, нали така? Като изключим това, Том никога не е бил истински проблем за нас. Понякога е потиснат и задълго остава в стаята си. Но никога не е бил неучтив, непослушен или груб. Баща му се грижеше за това. Има едно нещо, което определено знаем, че е схванал изцяло, и то е дисциплината. Всъщност, това е най-чудно от всич­ко. Как може едно толкова дисциплинирано дете внезапно да се сприятели с невъзпитаните си връстници и да започне да прави онова, което те правят?

 

Отношението на Църквата към развода (II част)

Интервю с Данаил Игнатов, протестантски богослов

Редакция ХАРТА 23 декември 2010

На въпроси свързани с отношението на църквата към развода отговаря протестантският богослов Данаил Игнатов, пастир в Първа евангелста съборна църква, София.

Какво е отношението на Бога към семейството? При какви условия е допустим развод? Какви са взаимните задължениа на разведените съпрузи? Могат ли да се оженят повторно? Променил ли се е възгледът на църквата спрямо развода?

 

Отношението на Църквата към развода (I част)

Интервю с Жасмина Донкова, православен богослов

На въпроси свързани с отношението на църквата към развода отговаря Жасмина Донкова, православен богослов, специалист по Църковно право.

Какво е отношението на Бога към семейството? При какви условия е допустим развод? Какви са взаимните задължениа на разведените съпрузи? Могат ли да се оженят повторно? Променил ли се е възгледът на църквата спрямо развода?

 

Добре си спомням, още от малък, още от времето, когато детето се опитва да проумее смисъла на думите (а с това може би и смисъла на заобикалящия го свят) от контекста, в който ги чува да бъдат изречени, имаше една, която ми създаваше големи главоболия. Това беше думата любов и тя продължи да ми носи объркване много след времето, за което говоря. Проблемът не е в това, че тя има някакво много абстрактно значение. Проблемът в известен смисъл е обратен. Хората говорят за любов като за нещо, което не се нуждае от обяснение, но като че ли в различни случаи говорят за коренно различни неща, които трудно могат да бъдат наречени с едно и също име.

Темата за семейството предизвиква подобно объркване в съвременното общество. Всички използваме думата семейство с увереността на хора, които не само знаят какво искат да кажат, но освен това са убедени, че е нещо много важно. Какво точно обаче имаме предвид?

 

От: Мариана Атанасова
До: Яна Кръстева
Тема: Chestito Rojdestvo Hristovo!
дата: 20.12.2008 г.

Здравей, Яна!

Как си? Как минават празниците? Съжалявам, че не съм ти писала толкова време, но все още нямаме интернет вкъщи. В Белгия никой не бърза за нищо. ;)

За мен тук е… като приказка, не винаги толкова приятно, но изключително ново и непознато. По принцип аз не обичам драстичните промени, но сега се адаптирам добре.