• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

кино

Налични статии:

Смятам за уместно да започна представянето на творчеството на германския режисьор Райнер Вернер Фасбиндер с една творба, отвеждаща ни в първите години на възправящата се от руините Федерална република. Заглавието звучи твърде лично: „Бракът на Мария Браун“. И ние очакваме, че ще видим преди всичко една лична история, с някакви подеми и спадове, но лична, може би интимна. Оставете очакванията си настрана. Това е история на една жена, която си поставя за цел да надхитри историята и да възтържествува над историческите обстоятелства. За целта загърбва всичко лично и особено личните си чувства.

Постоянната заетост на ума, ръцете, очите и ушите ни сякаш не оставя място за мисълта за смъртта. Тази тема трудно си пробива път в медиите и в разговорите между приятели. На път е да изчезне дори от църковната проповед. Понякога си мисля, че само магия може да я върне на подобаващото ѝ се място. Но ние вече познаваме една такава магия: „Магията на киното“, както озаглавихме нашата поредица. Някои режисьори охотно използват своята магическа дарба, за да ни кажат: „Хайде да поговорим за смъртта! Защото, ако вие спокойно можете да живеете без мисълта за нея, аз не мога!“

Качественото кино не променя законите на познатия ни свят, а променя нас така, че да възприемаме света по-цялостно. Постепенно променя вкуса ни – и ставаме все по-гладни за реалността. Тогава, на следващата вечер с киното, човек очаква с нетърпение ново „хапче реалност“. И му се иска това да продължава още поне хиляда пъти. Сещате се за коя история ви намеквам. В своите 1001 нощи с Шехерезада халифът винаги очаквал с нетърпение следващия разказ на девойката. Така ставал все по-мъдър, а принцесата завинаги завладяла сърцето му. Доброто кино има всички шансове да стане нашата Шехерезада. И нека днес го оставим да започне своето повествование.

Ще се спрем на един филм, който би трябвало да е особено интересен за вярващите. Защото говори не просто за християнството, а за самия Христос. И то за най-драматичния, най-важния и най-страшния ден от Неговия живот: последния. Когато на върховно изпитание е поставен смисълът на всичко, за което Исус е дошъл на тази земя и заради което Неговите ученици са Го последвали. Денят на титаничен сблъсък между силите на злото в разнообразните им одежди и маски и Сина Божий и Човешки. Възможно ли е всъщност да се предаде с думи, звуци и образи поне частица от тази трагедия на времената, в която творението осъжда своя Създател?