• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

Рождество

Налични статии:

Макар Рождество да е познато като празник на светлината и да се отбелязва с много светлини, понякога ми се струва, че то е станало сянка за нас – сянката на един отдавна отминал образ. Зад сянката определено се крие значима големина. Тя очертава контурите на една реалност, която несантименталният, възхваляващ своята прагматичност „днешен човек“ малко срамежливо определя като любов. На Рождество се обичаме, отдаваме повече значение на общуването един с друг и се радваме. Неразрешимите противоречия за няколко мига се стопяват и изчезват във въздушни целувки и временно се възцарява благият закон на „нежната вълна“.

 

Ако погледнем Рождество Христово под ъгъла на една равносметка на отминаващата година, тържественото ни настроение (ако изобщо го има) е на път да се изпари. Но точно този празник ни предлага ключ, чрез който да направим една тържествена – или поне ведра – настройка. Да настроим ума си да търси и оценява истинските и непреходни стойности. Да настроим душите си да улавят Божието послание и зов. И да настроим волята си да откликваме на този зов, за да го претворим на дело в личния и обществения живот. Въплътилият се Божий Син е станал и Човешки Син. И това носи обещанието, че човешката ни природа може да бъде изцелена от злото и тържествено възвисена.

В забързаното ни всекидневие дните и месеците се надбягват и се избутват бързо един друг. И отново е зима, и отново идват празници… Лекичко, лекичко големите омекват и започват да си припомнят детските представи и мечти, и почти започват да се променят. Или да си мислят и вярват, че се променят. Че стават по-добри, по-обичащи, по-всеотдайни, по-внимателни и по-посветени на децата си; на най-близките до себе си; на работата си или на проектите си. Новото Рождество или Коледа е повод за нови надежди. Нови мечти. Нови планове. Нови обещания. Ново начало. До кога? До кога издържат упованията и наложените машинално представи за ново начало и за светла промяна?

 

Църковните празници водят началото си от апостолско време. Първите християнски празници са установени по аналогия с юдейските, но тяхното вътрешно съдържание е изпълнено с духа на християнската свобода. По такъв начин Църквата ги установява и разкрива техния богословски смисъл и съдържание. Така тези празници са не само възпоменаване и прослава на отделни събития, но и израз на догматите на вярата. Истината на вярата, изразена чрез догматите, може да бъде жива и осмислена само ако се изживява непрестанно в земния живот.

Като казваме, че християнските празници водят началото си от апостолско време, можем да го направим с уговорката, че един от най-важните за съвременния християнски свят – Рождество Христово – прави изключение.

 

Рождество Христово! Сякаш самото произнасяне на тези думи изпълва душата с уют и мир. Това изглежда в съзвучие с предназначението на празника: да ни откъсне – поне за малко – от тревожните въпроси на съществуването. Та нали Божият Син се е родил на тази земя, за да ни донесе мир? “И на земята мир, между човеците благоволение!”, пеят ангелите в рождественската нощ. Но години по-късно самият Христос ще даде малко по-различно обяснение на Своето рождение: „Аз за това се родих, и за това дойдох на света, да свидетелствувам за Истината. Всеки, който е от Истината, слуша Моя глас“

Любящата майка

Богородица / Дева Мария – визуални архетипи на Изток и на Запад

Ваня Вълкова 27 декември 2013

Различните иконографски изображения в християнската традиция са произлезли от два основни архетипа за изобразяване на Богородица: Одигитрия и Елеуса. От тях през вековете са се развили производни иконографски типове в Източната и Западната църква.

Богородица Одигитрия (гр. Οδηγήτρια, „Пътеводителка“) държи малкия Иисус и Го сочи като „Пътя, Истината и Живота“ (Йоан 14:6). Богородица Елеуса (гр. Ελεούσα, „Милостива“, „Милваща“ или „Умиление“) е олицетворение на милостта. Някои производни иконографски типове, които са продължение на основните, са „Богородица – неувяхващ цвят“, „Играеща Богородица“, „Богородица троеручица“, а също самостоятелно развили се иконографии, добили популярност като „Владимировска Богородица“ „Иверска Богородица“.

 

Понижаващи се температури, сковаващ студ. Храстите приютяват врабчета в оголените си клони, а малките разбойници от време на време се боричкат за някоя троха и се започва битка за надмощие за пшеничната награда. Замръзнали локви, превърнали се в огледала на зимния свят. Клоните на дърветата са покрити с дантела от скреж, правещи ги приказно красиви и нереални. Зимата е причудливо красив и вълшебен сезон.

По всичко личи, природата сама предвещава празник.

Протестантското виждане за Мария се характеризира с някои особености, които го отличават както от източното православие, така и от римокатолицизма, и които налагат необходимостта от самостоятелно разглеждане. Нещо повече, не можем да говорим за някакво общо, единно разбиране на протестантите – просто защото не е възможно да сложим едно толкова голямо и разнородно движение под един знаменател, особено на фона на почти пълното мариологично мълчание на основните доктринални документи. Поради тази причина, далеч не всеки протестант ще се съгласи с това, което ще кажем по-нататък. Все пак набелязаните от нас идеи и тенденции могат да се открият в почти всяка протестантска група. Както ще видим, твърде често стана дума не толкова за различия по същество, колкото в акцента и ъгъла. Причините могат да се търсят в специфичната историческа и богословска средновековна обстановка, в които се появява протестантското движение.

 

Въплъщението на Словото и обожението на човека е великата тайна на нашата вяра и богословие. Именно в тази тайна нашата Църква живее всекидневно чрез своите тайнства, песнопения и икони – в цялата своя пълнота. Дори архитектурата на една православна църква потвърждава това. Куполът на църквите, където се изписва Христос Вседържител, символизира слизането на небето на земята, т.е. това че Бог стана човек „и живя между нас“, както пише св. ев. Йоан Богослов (Йоан 1:14). Тъй като Бог стана човек чрез Богородица, за да покажем, че Той дойде на земята при хората чрез нея, ние я изобразяваме на олтарната абсида.

 

Какво е значението на Рождество Христово за модерното, все по-секуларизирано общество и има ли директно отражение в изкуството?

Като гледа картини, стенописи или икони от миналите столетия, човек може да стигне до убеждението, че само църковното изкуство или майсторите от по-далечното минало са обръщали сериозно внимание на библейския разказ за рождението на Исус Христос и са го пресъздавали творчески. В тази статия ще разгледам няколко произведения на модерното и съвременното изкуство от различни епохи, които използват или се опират на темата „Рождество“ по различни идейни причини.

 

Във визуалния шум на ежедневието, съвременният човек все повече и повече е принуден да приема, предава и препредава нови образи и ре-образи. Той е уморен и пренаситен, препълнен с образност, залят и изхабен. Превърнат в устройство за изпълняване на задачи, в администратор и сървър. Ние, хората на днешния ден, все по-трудно може да се отблъснем, да се оттласкаме от потока на визуалната принуда; да се отделим от себе си и да се дистанцираме от тази ежесекундна атака; да свалим дрехата на многообразния визуален шум. Визуално притискани от рекламата по улиците, по спирките и в превозните средства; от телевизионните мозъкоизтисквачки; от тихата, но засмукваща рекламна настъпателност, оплела всички печатни медийни канали, ние постепенно избледняваме, загубваме своя собствен лик/образ. Съвременният човек механично излиза и влиза, става и сяда, яде и спи, обича и напуска, пуска и гаси, пътува и стои. Кой е той? Кое е неговото Аз? Какъв е неговият истински образ? Чий е образът, с който се среща насаме сутрин в банята? Какъв е образът на Бога, ако въобще си задава този въпрос?

 

И тази година християнският сюжет с Мария, малкия Исус, обора с животните, овчарите и ангелите са предоставени на масовото популярно приложно изкуство и дори някои образци от това, така да се кажe, обичано подаръчно-битово изкуство буквално са се превърнали в символ на християнския кич.

Една табелка, която видях пред съседна къща – забучена в тревата. Сетих се за Тодор В., който описа с възхищение посещението си преди години в Германия (ако не бъркам) по време на Коледния сезон. С украсата и с настроението на хората. И сега в навечерието на Коледа хората бързат, настроени коледно или „празнично“, ако използвам политически коректната фраза, обединяваща Коледа с Кванца и Ханука. Но табелката приканва към нещо друго, към смисъла на този „сезон“. Той се е стеснил в купуване на подаръци, в сядане на празнична маса по традиция. По този начин социалната роля на коледната традиция е налице. Където пеят хорове, повече се усеща за какво става дума. Но същите песни се въртят нонстоп по пазарите и моловете и се превръщат в досаден повтарящ се шум…

 

Отново е навечерието на Рождество. Тъмните и кални улици на празничния град напразно се опитват да привлекат с оскъдната украса на своите витрини сгушените в шаловете си минувачи. Този път те упорито отказват да се поддадат на суетнята, която вяло струи от пресилената бляскавост на неоновите реклами. Погледът ми се препъва в тъжни очи и посърнали лица на хора, забързани нанякъде, сякаш за да избягат от угнетението на „Днес“ и да потънат бързо в тревожната неизвестност на „Утре“. Коледният дух едва прозира дори през веселите светлини на играчките от елхите; през отрупаните с лакомства улични сергии. Традиционната ми вечерна разходка до спирката на трамвая оставя в сърцето ми носталгичния привкус на неизказана тъга, горчивината на излъгани очаквания и плахата надежда, че може би, като по чудо всичко скоро ще се промени — защото е навечерието на Рождество…

 

Рождество Христово

Песен девета, из "Трипеснеци на Рождество Христово"

Климент Охридски 23 декември 2010

Адаме, ликувай и весели се, Давиде,
защото от двата ви корена се ражда Творецът,

отварящ дверите на царството, Едема,
той идва, за да се роди във пещерата земна
от Девата пречиста.

 

Рождество Христово е Коледа точно толкова, колкото и Орфей е чернокож, независимо, че нашумялата холивудска продукция за Златното Руно използва чернокож актьор, поради нуждата от политическа коректност.

Всички християни по света празнуват Рождество Христово. Останалите си задават въпроса „Коледа или Рождество“. Отговорът определя какво всъщност човек празнува – древно-езически традиции, на които е придаден някакъв псевдо-християнски привкус, или Рождеството Христово като идването на Божия Син в нашия свят и за нашето спасение.

 

Пещерата в научно популярната литература се свързва с пещерния човек и в там наистина са открити древни рисунки на животни. Втората част на човешката история, която е нещо като повторно сътворяване на света, също започва в пещера. Даже по някакъв странен каприз и тук отново присъстват животни; защото става дума за пещера, използва на за кошара от пастирите, живели по хълмовете на Витлеем – които и досега вкарват добитъка си в такива дупки и пещери за през нощта. Именно тук, под земята, при добитъка, се подслонило едно бездомно семейство, след като вратите на претъпкания хан се затръшнали пред лицата им; и именно тук, под стъпките на минувачите, в едно подземие под самия погреб на света, се родил Иисус Христос. Има нещо символично в недрата на прастарата скала и роговете на праисторическото стадо при това второ сътворение. Бог също бил пещерен човек и също ваел разни същества в странни форми и чудновати цветове по стените на света; с тази разлика, че Неговите картини оживели.

 

Рождество Христово

История на празника

Венцислав Каравълчев 22 декември 2009

Древната Църква не е запазила в паметта си датата на Христовото раждане, въпреки че дори до ХVІІІ в. мнозина са считали 25 декември за точния ден на Христовото Рождество. Истината обаче е, че рождената дата на Христос не е била известна на първите християни и не съществувало никакво авторитетно предание нито за деня, нито за месеца, в който това се е случило. Езическите народи отбелязвали с особена тържественост раждането като ден на радост и щастие. Юдеите, напротив, считали раждането за начало и извор на скръб и страдание (Вж. Пс. 50:7, Йов 14:4). За първите християни, подложени на ежедневни гонения в Римската империя, за рожден ден се считал денят, в който някой загивал мъченически за Христа и тези дни се наричали “dies natales”: дни, в които се раждаме за небето. Странно ли е тогава, че две от общо четирите Евангелия започват не с раждането, а с кръщението на Спасителя? Случаен или не, този факт се е отразил върху богослужебния живот на ранната Църква. Празнуването на Рождество Христово се възприема от Църквата много по-късно отколкото честването на Богоявление.

 

Вече втора година ми се случва да прекарам няколко дена в Германия в навечерието на Рождественските празници. И да добия впечатления от може би най-интересния сезон в родината на Лутер, Гьоте и Кант. Едва ли има друга традиционно християнска страна,