• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

памет

Налични статии:

Вървя заедно с останалите по моста към о. Персин и си мисля, че той е малко достъпен, малко познат и малко изминат път към неотдавнашната ни история. История, която плаши с грозното си и озъбено лице. История, с която не се гордеем. История, която отказваме да срещнем вече двадесет и пет години. Плаши ни с гротеската на настървената си, саморазпалваща омраза към всеки, който е различен; с методичния и яростен стремеж да унищожи всеки волен устрем на духа, всеки порив за знание и съпричасност към широтата и размаха на света.

Има мостове, които майстори-архитекти са проектирали с години, за да бъдат не само удобни, но и красиви. Има мостове, които са гигантски инженерни съоръжения и изграждането им поглъща много усилия и средства. Но най-трудно се прекарват мостове, които ни отвеждат в тъмното минало – за което малцина си спомнят или пък което предпочитаме да забравим, за да не тормози съвестта ни.

Съвременните поколения намразиха Историята. За тях тя е преди всичко извор на любопитни факти за някое телевизионно състезание или пък пропагандно оръжие на партиите и идеологиите. Затова днешното време се опитва да живее без История. Особено бърза да забрави близкото минало. Дори и когато не знае почти нищо за него. И макар че то до голяма степен определя настоящето.

Престъпленията на комунизма в Източна Европа попадат изцяло в тази категория. В някои бивши социалистически страни, в които историческата памет е жива, тя вдъхновява отделни творци да станат нейни изразители. Така в днешна Полша един голям режисьор като Анджей Вайда се нагърби с нелеката задача да осветли чрез изкуството си една от най-смразяващите страници в историята на своя народ. Резултатът е филмът „Катин“, номиниран за „Оскар“ в тазгодишната надпревара при чуждестранните филми.