• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

изобразително изкуство

Налични статии:

Албрехт Дюрер прави заявка за голям майстор

525 години от първата значима творба на художника

Редакция ХАРТА 8 август 2017

Годината 1492 влиза в историята не само с епохалното пътешествие на Колумб до Америка. През нея на 8 август (преди 525 години) в швейцарския град Базел, биват публикувани „Писмата на св. Йероним“. Сама по себе си книгата не придобива такова значение както заглавната си страница, която е илюстрирана с гравюра върху дърво от изгряващ млад художник. Скоро хората ще започнат да казват, че Германия има само двама художници: Холбайн и Дюрер. Наистина, малко творци в историята могат да се сравняват с Албрехт Дюрер по своето майсторство в гравюрата.

 

През лятото на миналата година учени оповестиха силно заинтригуващата и разпалваща човешкото въображение и стремеж към знание новина, че са открили три екзопланети (планети извън Слънчевата система) с размери, близки до тези на нашата планета, и с потенциална възможност за живот. Още повече, планетите са и достатъчно близо (само 39 светлинни години), за да може атмосферата им да бъде изследвана с техниката, с която разполагаме в момента.

Любящата майка

Богородица / Дева Мария – визуални архетипи на Изток и на Запад

Ваня Вълкова 27 декември 2013

Различните иконографски изображения в християнската традиция са произлезли от два основни архетипа за изобразяване на Богородица: Одигитрия и Елеуса. От тях през вековете са се развили производни иконографски типове в Източната и Западната църква.

Богородица Одигитрия (гр. Οδηγήτρια, „Пътеводителка“) държи малкия Иисус и Го сочи като „Пътя, Истината и Живота“ (Йоан 14:6). Богородица Елеуса (гр. Ελεούσα, „Милостива“, „Милваща“ или „Умиление“) е олицетворение на милостта. Някои производни иконографски типове, които са продължение на основните, са „Богородица – неувяхващ цвят“, „Играеща Богородица“, „Богородица троеручица“, а също самостоятелно развили се иконографии, добили популярност като „Владимировска Богородица“ „Иверска Богородица“.

 

Въплъщението на Словото и обожението на човека е великата тайна на нашата вяра и богословие. Именно в тази тайна нашата Църква живее всекидневно чрез своите тайнства, песнопения и икони – в цялата своя пълнота. Дори архитектурата на една православна църква потвърждава това. Куполът на църквите, където се изписва Христос Вседържител, символизира слизането на небето на земята, т.е. това че Бог стана човек „и живя между нас“, както пише св. ев. Йоан Богослов (Йоан 1:14). Тъй като Бог стана човек чрез Богородица, за да покажем, че Той дойде на земята при хората чрез нея, ние я изобразяваме на олтарната абсида.

 

Какво е значението на Рождество Христово за модерното, все по-секуларизирано общество и има ли директно отражение в изкуството?

Като гледа картини, стенописи или икони от миналите столетия, човек може да стигне до убеждението, че само църковното изкуство или майсторите от по-далечното минало са обръщали сериозно внимание на библейския разказ за рождението на Исус Христос и са го пресъздавали творчески. В тази статия ще разгледам няколко произведения на модерното и съвременното изкуство от различни епохи, които използват или се опират на темата „Рождество“ по различни идейни причини.

 

Иконописното Предание на Църквата благоговейно и строго пази историческата вярност при изобразяването на Христос, на светците и на библейските събития. Само следването на конкретната историческа фактология в иконата прави възможно личното ни общение с изобразеното лице в благодатта на Светия Дух. Св. патриарх Тарасий пише на императора и императрицата: „Понеже Христос стана съвършен човек, всячески трябва да се приемат честните Му икони, при условие, че са нарисувани с историческа точност, в съгласие с евангелския разказ“. Затова всяка характерна черта на светците трябва грижливо да се съхранява; и само тази вярност към историческата истина придава на иконографията на светците непоклатима устойчивост. Всъщност не става въпрос само да се предаде образа, осветен от преданието, а преди всичко да се съхрани живата и непосредствена връзка с личността, която иконата изобразява.

 

Смисълът и съдържанието на иконата се разкриват в учението, което Църквата е формулирала в отговор на иконоборството. Догматическото основание за иконопочитанието и смисълът на иконата най-пълно се разкриват в богослужението на два празника: на Неръкотворния образ и на Неделя православна, празникът на победата на иконата и окончателното тържество на догмата за Боговъплъщението.

Основа за изследването ни ще бъде кондакът на празника неделя Православна, който е истинска словесна икона на празника. Този текст се отличава с извънредно богатство и дълбочина и изразява цялото църковно учение за образа. Предполага се, че текстът е не по-късен от Х век, но е възможно да е от времето на канона на празника; ако е така, можем да го датираме към IХ век, сиреч от самото време на Тържество на Православието.

 

Думата „икона” идва от гръцката дума εικών, което означава образ или портрет. В периода на формиране на християнското изкуство, във Византия този термин е бил използван за всеки образ на Христос, св. Богородица, светец, ангел или на събитие от свещената история, независимо дали е бил рисуван или изваян, подвижен или монументален и независимо от използваната техника. Днес този термин се употребява главно за рисувани, скулптурни, стенописни, мозаечни и други подобни творби. В Църквата съществува разлика между икона и стенопис. Стенописът, бил той отделна фреска или мозайка, не е сам по себе си отделен предмет, а е по-скоро част от архитектурата, докато иконата, нарисувана на дъска, е предмет сама по себе си. Но по същество тяхното значение е едно и също.

 
Дата на заснемане: 
2012-04-08

Мултимедийна лекция от Стюърт Къри, историк на изкуството, и Керст, пиано.

© Сдружение ХАРТА, 2012.

Страница на проявата: harta.bg/public_events/517

 

В тази мултимедийна статия лекторът Стюърт Кюри ни кани на една интересна разходка във времето, разказвайки ни как през изминалите 20 века след Разпятието и Възкресението на Исус Христос различни творци са преживявали и претворявали тези събития. Независимо дали са споделяли християнската вяра или не, те не са можели да заобиколят въпросите и темите, които повдига Великденският разказ. Тази проблематика продължава да вълнува хората и днес.

 

Настоящият материал е концептуалната основа за дискусията със Стюарт Къри ораганизирана от сдружение ХАРТА в галерия „Мургаш“, 2008 г.

С тази дискусия се надяваме да изследваме начините, по които съвременното изкуство отразява и влияе на смисъла на Великден. Използвам термина „съвременно изкуство“ със значението на това, което можем да наречем модерно изкуство, т.е. изкуството на ХХ век и досега, което не се вписва в категории като „традиционно“, „академично“ или „класическо“. С други думи, изкуство, което по никакъв начин не е конвенционално и поради този свой неконвенционален подход може да се определи като провокационно.

 

Трансформираната природа и фактът на Възкресението

Как художниците през вековете са виждали и интерпретирали темите „Разпятие“ и „Възкресение“?

Ваня Вълкова 22 април 2011

Обновлението на природата започна. Всичко се събужда, съживява, променя, изменя, напомня за себе си, оцветява се, движи се, писука, шуми и крещи. Хаосът на пролетта настъпва. Цялата тази естествена промяна на природата напомня и за една друга промяна. Промяна извън времето, една тотална трансформация на смъртната натура в несмъртна. Напомня за смисъла на празника Възкресение…

Тази статия няма да разглежда богословското значение и историческите доказателства за живота и делата на Христос, нито ще обсъжда историческото предизвикателство на факта на празния гроб. Тези теми са сериозно анализирани и дискутирани от професионалисти в областта на библейската археология, историята, изучаването на библейските документи и текстовия им анализ, както и от богослови и философи. Моята цел е да представя един по-различен, по-художествен поглед към това събитие и да разгледам въпроса: Как художниците през вековете са виждали и интерпретирали темите: „Разпятие“ и „Възкресение“?

 

Аз – Свят и Космос.
Аз става Космос.
Аз става Изкуство.
Аз става Божество Алфа.

Стих-мото-манифест на едно цяло поколение, поколението на модерния човек, поколението на светлия идеал на Новото бъдеще. Бъдеще на достойнството и хуманността. Бъдеще за и към човека. Бъдеще на надеждата, бъдеще на новия век и на новия човек.

 
<