• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

иконография

Налични статии:

Дата на заснемане: 
2015-03-26

Музика

Музикалната програма в изпълнение на Кристина Василева (сопран) и маестро Йосиф Герджиков (пиано) включва произведения от западната църковна традиция, свързани с възхвала на Богородица/Дева Мария, съпроводени с кратък музикален коментар от маестро Йосиф Герджиков. (Виж интервюто с Христина Василева и Йосиф Герджиков.)

 

Църковните празници водят началото си от апостолско време. Първите християнски празници са установени по аналогия с юдейските, но тяхното вътрешно съдържание е изпълнено с духа на християнската свобода. По такъв начин Църквата ги установява и разкрива техния богословски смисъл и съдържание. Така тези празници са не само възпоменаване и прослава на отделни събития, но и израз на догматите на вярата. Истината на вярата, изразена чрез догматите, може да бъде жива и осмислена само ако се изживява непрестанно в земния живот.

Като казваме, че християнските празници водят началото си от апостолско време, можем да го направим с уговорката, че един от най-важните за съвременния християнски свят – Рождество Христово – прави изключение.

 

Въплъщението на Словото и обожението на човека е великата тайна на нашата вяра и богословие. Именно в тази тайна нашата Църква живее всекидневно чрез своите тайнства, песнопения и икони – в цялата своя пълнота. Дори архитектурата на една православна църква потвърждава това. Куполът на църквите, където се изписва Христос Вседържител, символизира слизането на небето на земята, т.е. това че Бог стана човек „и живя между нас“, както пише св. ев. Йоан Богослов (Йоан 1:14). Тъй като Бог стана човек чрез Богородица, за да покажем, че Той дойде на земята при хората чрез нея, ние я изобразяваме на олтарната абсида.

 

Иконописното Предание на Църквата благоговейно и строго пази историческата вярност при изобразяването на Христос, на светците и на библейските събития. Само следването на конкретната историческа фактология в иконата прави възможно личното ни общение с изобразеното лице в благодатта на Светия Дух. Св. патриарх Тарасий пише на императора и императрицата: „Понеже Христос стана съвършен човек, всячески трябва да се приемат честните Му икони, при условие, че са нарисувани с историческа точност, в съгласие с евангелския разказ“. Затова всяка характерна черта на светците трябва грижливо да се съхранява; и само тази вярност към историческата истина придава на иконографията на светците непоклатима устойчивост. Всъщност не става въпрос само да се предаде образа, осветен от преданието, а преди всичко да се съхрани живата и непосредствена връзка с личността, която иконата изобразява.

 

Смисълът и съдържанието на иконата се разкриват в учението, което Църквата е формулирала в отговор на иконоборството. Догматическото основание за иконопочитанието и смисълът на иконата най-пълно се разкриват в богослужението на два празника: на Неръкотворния образ и на Неделя православна, празникът на победата на иконата и окончателното тържество на догмата за Боговъплъщението.

Основа за изследването ни ще бъде кондакът на празника неделя Православна, който е истинска словесна икона на празника. Този текст се отличава с извънредно богатство и дълбочина и изразява цялото църковно учение за образа. Предполага се, че текстът е не по-късен от Х век, но е възможно да е от времето на канона на празника; ако е така, можем да го датираме към IХ век, сиреч от самото време на Тържество на Православието.