• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

книжнина

Налични статии:

Теофилакт е изпратен „на заточение“ в Охрид

930 години от речта на византийския духовник пред императора

Редакция ХАРТА 6 януари 2018

Случвало ли ви се е да направите прекалено добро впечатление на някоя важна личност? Нещо подобно преобръща живота на византийския духовник Теофилакт. Преди 930 години, на 6 януари 1088 г., той произнася вдъхновена реч пред император Алексей I Комнин, изпълнена с хвалби към василевса и майка му Ана Даласена. Той приветства военните успехи на Балканите: оттеглянето на норманите от адриатическото крайбрежие и потушаването на бунтовете в Тракия, вдигнати от еретици (богомили и павликяни). „Императорът е добър дипломат и истински служител на Църквата“, заявява Теофилакт. Но речта му имала нежелани последици.

 

Най-опасното нещо

Мартин Лутер превежда Библията на немски

Редакция ХАРТА 1 ноември 2017

В зората на Реформацията основната използвана версия на Библията на Запад била латинската Вулгата. Преводът бил направен от св. Йероним още през 380 г. сл.Хр. И до XVI век вече бил претърпял немалко текстуални изкривявания. Библията не била позната на обикновения човек. Не била сред книгите, които отделни хора или цели семейства можели да имат у дома. Имало амвонни библии, обичайно привързани със синджирче към амвона; имало ръкописи из манастирите; имало библии, притежавани от кралете и обществения елит. Но Библията не била книга, притежавана от мнозина.

 

Св. Йоан Златоуст пътува към своята смърт

1610 години от смъртта на знаменития проповедник

Редакция ХАРТА 14 септември 2017

Поради смелите си речи срещу греховете на имперската столица патриархът на Константинопол Йоан е заточен в далечните планини Таурус, провинция Малка Армения (североизточна Мала Азия). Мнозина знатни хора, представители на тогавашния елит, са засегнати от проповедите му, разобличаващи срамните им дела и разпуснат живот. Една от тях е самата императрица Евдоксия. Тя подбужда изпращането на знаменития проповедник в изгнание.

 

Св. Атанасий Велики изброява Писания, които имат сила да ни помогнат

1650 години от неговото 39-то пасхално послание

Редакция ХАРТА 7 януари 2017

Библията може да се оприличи на цяла библиотека, която съдържа десетки книги с по-голям или по-малък обем. Внимателният читател – особено онзи, който я отваря за пръв път – не може да не се запита: „Кой и как е определил кои книги да бъдат включени в Библията?“ За ранните християни било важно да знаят кои са техните свети писания, източници с божествен авторитет. От една страна, те се нуждаели от указания кои учения да следват. От друга, те искали да са сигурни, че книгите, които пренасяли тайно по време на честите гонения, действително са Божие слово.

 

Вярващите в Рим са в тържествено очакване. При няколко последователни гонения много техни братя били избити. „Свидетели“ (гр. martyros) – така били наречени мъчениците за Христа. Впоследствие думата martyr ще придобие в някои западни езици тъкмо смисъла на „мъченик“. И ето че тленните останки на двама такива свидетели, починали в изгнание заради своята вяра, предстои да бъдат върнати в града и погребани на 13 август 236 г., преди 1780 години.

 

Делото на св. Климент Охридски е своеобразен венец на епохалната мисия на св. братя Кирил и Методий, апостолите на славянските народи. Той е един от петте им верни ученици, заедно с Наум, Горазд, Ангеларий и Сава – всичките „равни на апостолите по своята начетеност и зрялост…“ (според свидетелството на един съвременник). Все пак Климент изпъква в групата, като първият между равни. С пълно основание той е смятан за първия славянски писател. Ерудицията му е била изключителна – изпод перото му излизат над 50 произведения: църковни песнопения, преводи на псалми, нравоучителни съчинения и богослужебни книги. Голяма част от славянската литургия се основава на негови творби.

 

Еразъм зарежда оръдието на Реформацията

500 години от публикуването на Новия Завет на гръцки

Редакция ХАРТА 1 февруари 2016

Еразъм Ротердамски зарежда оръдието, с което по-късно ще гръмне Лутер. Бидейки най-великият учен на своето време, той произвежда два изстрела в „бурето с барут“, което ще избухне през XVI век в Европа и ще влезе в историята под името Реформация. Първият изстрел е сатиричната творба, озаглавена „Възхвала на глупостта“, в която се осмиват грешките на християнска Европа. Вторият му изстрел е издаването на гръцки Нов Завет на 1 февруари 1516 година, точно преди 500 години.