• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

протестантство

Налични статии:

Джон Уинтроп преобразява Масачузетс

430 години от рождението на Джон Уинтроп

Редакция ХАРТА 12 януари 2018

Днес в Съединените щати всяко публично изразяване на вяра от официални лица започва да се възприема като посегателство срещу секуларното общество. Можете да си представите какъв скандал би настанал, ако официозът на Масачузетс „Бостън глоуб“ помести репортаж как губернаторът на щата е държал проповед последната неделя, с размишления върху Нагорната проповед на Христос (Мат. 5–7 глави). Звучи като фалшива новина, нали? Само че такова нещо действително се е случило през… 1630 година. Губернаторът на колонията в залива Масачузетс (Massachusetts Bay Colony) Джон Уинтроп проповядва на борда на кораб пред голяма група пуритани, пътуващи заедно с него към Новия свят.

 

Абрахам Кайпер, държавникът-богослов

180 години от раждането на холандския държавник

Редакция ХАРТА 29 октомври 2017

Преди 110 години, на 29 октомври 1907 г., целият холандски народ чества седемдесетата годишнина на Абрахам Кайпер. Със специална декларация се признава, че всяка глава от историята на Нидерландия през последните няколко десетилетия: държавност, църква, обществени дела, преса, образование и наука, не би могла да бъде написана, без да се спомене името му на почти всяка страница. През целия този период животът и делото на д-р Кайпер играят значителна и понякога решаваща роля за преобразуванията в страната.

 

Кога се е родило конгрешанството?

450 години от арестуването на някои сепаратистки водачи в Лондон

Какво означава една църква да има конгрегационален тип управление? Принципният отговор е: ако членовете на местното църковно събрание (конгрегация) играят основна роля във вземането на решения – вместо висшестоящ епископ или съвет на старейшини (презвитери). Това е една от най-разпространените форми, чрез която съвременните протестанти ръководят делата на своите църкви. В англосаксонските страни, всяка местна конгрегационална църква е независима и не се подчинява на общ устав или на решенията на свикан общ събор. Тя поддържа общение с други подобни църкви на периодични конференции и в рамките на сдружения (fellowship), с цел взаимно подпомагане, съвместни действия и евентуално съгласуване на най-основни доктринални позиции.

 

Кристиан II, крал на Дания, Норвегия и Швеция, се отличавал с толкова жесток нрав, че бил свален от трона от собствения си народ през 1523 г. На съвестта му тежели убийствата на датски благородници и на един архиепископ. Бруталното му управление и кървави изстъпления в Швеция довеждат до откъсването на страната. Същевременно той допуснал майката на неговата холандска любовница да управлява кралската хазна. Но колкото и странно да изглежда на пръв поглед, безумията му разчистват пътя на Реформацията в Дания.

 

Опит за демократична теокрация в Нова Англия

370 години от откриването на Синода в Кеймбридж, Нова Англия

Редакция ХАРТА 1 септември 2016

За съвременния западен човек е трудно да си представи теокрация, основана на демократични принципи. Обикновено той я свързва с отдавна отминали времена, с авторитарни религиозни водачи и със сурови нрави, несъвместими с правата на личността и гражданските свободи. Но някои страници от ранната християнска история на Америка опровергават подобни обобщени схващания.

 

Основната движеща сила в живота на Джордж Уайтфийлд (1714–1770) е да намери спасение на душата си. Още от ранни младини, като студент в оксфордския колеж „Пемброук“, той се присъединява към кръг от съмишленици, наречен „Свят клуб“. Част от него са и братята Джон и Чарлз Уесли. Уайтфийлд скоро изпъква сред групата с ревността си за Христос и с добрите си дела. Посещава често затворници. В продължение на дълги часове изучава християнски произведения. Отдава се на пост, докато разсипва здравето си. Моли се на колене в студа, край плета на своята къща.

 

През месец май 1536 година в немския град Витенберг се провежда среща на лутерански и реформаторски богослови. Целта била да се преодолеят различията относно характера на присъствието на Христовото тяло и кръв при отслужване на Евхаристията (причастието). Лутер пристига на срещата изпълнен с мрачни подозрения. Тъкмо когато изглеждало, че германските и швейцарските протестанти били близо до съгласие, Хайнрих Булингер издава отново произведенията на Цвингли. Той възхвалява човека, чието богословие Лутер ненавиждал. А Мартин Бусер, застъпникът на примирението, пише предговор към публикуваните писма на Еколампадиус, който споделял възгледите на Цвингли.

 

На 8 януари преди 60 години петима евангелски американски мисионери са нападнати неочаквано в своя лагер на брега на реката Курарай в Еквадорската джунгла и загиват от копията на местното индианско племе Уаорани, с които се опитват да установят контакт в последните няколко месеца. Петимата млади мъже са наясно с рисковете. Уаораните имат репутация на опасно и враждебно племе, склонни към насилие както към външни хора, така и помежду си. Местното население ги нарича с името Аука, което на езика кичуа означава „диваци“. Глупаво ли постъпват петимата мисионери, всички от които са женени, а някои имат деца, като залагат живота си на карта за да споделят благата вест за Исус Христос с едно изолирано племе в джунглата? За Джим Елиът, един от главните инициатори на „Операция Аука“, този въпрос е намерил отговор поне пет години преди тези събития.

 

Може ли християнинът да се впише в живота на един народ, който бива обожествен от своята власт? Лутеранският богослов Дитрих Бонхьофер (1906–1945 г.) отговаря, че дълг на всеки вярващ е да противодейства на такъв режим и на такава идеология. Това му отрежда съдбата на затворник в концентрационен лагер и в крайна сметка го осъжда на смърт.

 

За православни и протестанти въпросът за Дева Мария стои върху обща основа. Православните християни, наблягайки на неразривната връзка между Дева Мария и нейния Син, полагат всички усилия да издигнат Мария именно заради Христос. Протестантите, чието движение възниква в един специфичен исторически и богословски контекст, запазват своето уважение към Богородица, но – притеснени от възможността Мария да бъде издигната наравно с Христос – поставят много специфичен мариологичен акцент, ясно разграничаващ творението от Твореца. Поради тази причина комуникацията между двете страни често е затруднена. Дори когато мислят еднакво, те изразяват това по толкова различен начин, че казаното обикновено не се разбира от другата страна, а нерядко ѝ звучи почти богохулно.

 

Отношението на Църквата към развода (II част)

Интервю с Данаил Игнатов, протестантски богослов

Редакция ХАРТА 23 декември 2010

На въпроси свързани с отношението на църквата към развода отговаря протестантският богослов Данаил Игнатов, пастир в Първа евангелста съборна църква, София.

Какво е отношението на Бога към семейството? При какви условия е допустим развод? Какви са взаимните задължениа на разведените съпрузи? Могат ли да се оженят повторно? Променил ли се е възгледът на църквата спрямо развода?