• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

достоверност на Библията

До колко Библията е достигнала до нас във вида, в който е била написана? Доколко фактите в нея отразяват истината?

Налични статии:

Бил ли е женен Исус?

Подробен преглед на доказателствата

Марк Робъртс 3 август 2017

Понастоящем един от въпросите, които най-често ми задават, е свързан със семейното положение на Исус. Този въпрос обаче не изникна от нищото. Той беше породен от популярността на разбунилия духовете роман на Дан Браун „Шифърът на Леонардо“. Романът лансира тезата, че Исус е бил женен за Мария Магдалена, че двамата са имали дете и че тази „истина“ е била потулена от Църквата заради обслужване на нейните интереси. Приемайки сюжетната линия за истинна, много читатели на въпросния роман оживено са разсъждавали върху възможността Исус да е бил женен. В тази статия ще изследвам историческите доказателства за и против предполагаемия брак на Исус.

 

За познанието, вярата и смисъла

Интервю с Олег Воскресенски

По покана на сдружение ХАРТА, в България от 10 до 14 октомври гостува православният апологет Олег Воскресенски (Русия/САЩ). Той участва в няколко публични прояви, а накрая беше любезен да даде интервю за списание harta-bg.info.

Олег Воскресенский е филолог, доктор по педагогика и магистър по богословие, съавтор на училищни руски учебници по „Основи на православната култура“ и „Основи на световните религиозни култури“, служител при олтара (алтарник) на руската православна църква във Фридли, Минесота (САЩ). Провежда мисионерска дейност в Русия.

 
Дата на заснемане: 
2011-03-31

Чрез тези три кратки видео-материали ще ви заведем задочно на едно специално място в Кеймбридж, Англия. Там, с помощта на специалистите, ще се запознаем с някои от документираните свидетелства за случилото се около първия Великден в историята.

Тиндейл Хаус е център за библейски изследвания в Кеймбридж. Там работят неголям брой изследователи, специалисти в областта на библейските документи: историческите източници, на които се основава текстът на Библията в различните й преводи.

 

Потапяйки се в разказите за първия Великден в историята, които намираме в заключителните глави на четирите канонични Евангелия, ние се връщаме отново към случая с ръжена на Витгенщайн. Станало е пословично, че разказите за Великден се разминават в някои подробности. Колко жени са отишли на гроба и колко ангели или мъже са срещнали там? Дали учениците са се срещнали с Исус в Ерусалим или в Галилея, или и на двете места? И т.н., и т.н. Но както със случилото се в Кеймбридж през 1946 г., така и със събитията в Ерусалим през 30 г. сл. Хр., повърхностните несъответствия не означават, че нищо не се е случило. В действителност, те са логичен показател, че се е случило нещо забележително; толкова забележително, че първите свидетели са били объркани, разказвайки за това различни истории.

 

Книгата “Misquoting Jesus” на американския специалист по Нов Завет, Барт Ърман излиза през 2005 г. в САЩ. В превод на български тя е издадена от ИК „Изток – Запад“ през 2007 г. под заглавието „Да предаваш словата на Иисус“. Много бързо тя се превръща в бестселър в световен мащаб и скандализира евангелската общност с тезата си, че внимателното проучване на ръкописната традиция на Новия Завет не оставя място за вярата в божественото му вдъхновение. Представяме ви друга позиция в този дебат чрез рецензия на книгата, направена от друг световно признат специалист в областта, Питър Уилямс, директор на Ценъра за библейски изследвания „Тиндейл Хаус“ в Кеймбридж.

 

Отвъд непогрешимостта (част II)

В търсене на един по-холистичен подход

В началото на 20-ти век учението за непогрешимостта убедително доминира консервативните кръгове на евангелското движение. Евангелското богословско общество – влиятелна организация на богослови с различна конфесионална принадлежност – приема като единствено изискване за членство ежегодно съгласие със следното заявление: „Единствено Библията и Библията в нейната цялост е записаното Божие слово и следователно е непогрешима в нейните автографи.“ Друг пример е Чикагската декларация за непогрешимост от 1978 г. подписана от повече от 300 водещи евангелски водачи и учени на събиране в Чикаго, спонсорирано от Международния съвет за непогрешимост на Библията. В подготовката на текста участват имена като Джеймс Бойс, Норман Гейслер, Джон Гарстнър, Карл Хенри, Кенет Канцер, Харолд Линдзел, Джон Монгомъри, Роджър Никол, Джеймс Пакър, Ърл Редмахер, Франсис Шефър, Р. Спрол и Джон Уенъм. През следващите години хората свързани с нея публикуват значителна по своя обем литература, която представлява най-добрата научна защита на учението за непогрешимостта.

 

Отвъд непогрешимостта (част I)

От Sola scriptura към Sola inerrabilis

Настоящата статия поставя въпроса за възможността в Библията да има грешки, както и различните начини, по които може да се подходи към него. Първата част проследява историческите, философски и богословски предпоставки, свързани с възникването и утвърждаване на учението за непогрешимостта през първата половина на 20-ти век. Втората част излага критическите аргументи станали причина за почти повсеместното му отхвърляне в по-ново време. Статията завършва с някои предложения за това как бихме могли да излезем от настоящото объркване и да развием един по-холистичен подход към Библията и свързаните с него херменевтика и апологетика. Разбира се, те в никакъв случай не представляват цялостна и завършена система. В най-добрия случай, това са насоки, които могат да дадат на читателя нова перспектива, и върху които той би могъл да продължи да мисли по-нататък.

 
Лий Стробъл 22 декември 2009

Когато държа Библията в ръце, аз всъщност държа преписи на древни исторически документи. Оригиналните биографии на Исус – Матей, Марк, Лука и Йоан – и всички други книги на Стария и Новия Завет отдавна са станали на прах. Така че как мога да съм сигурен, че съвременните версии – краен продукт на безброй преписи през вековете, имат някаква прилика с това, което авторите отначало са написали? Откъде мога да узная дали тези четири биографии предават цялата истина? Как бих могъл да съм уверен, че църковната политика не е потъпкала биографии на Исус, които са били също така точни като четирите, включени в Новия завет, и които биха хвърлили важна нова светлина върху делата на предизвикалия толкова дискусии дърводелец от Назарет? Два въпроса – дали биографиите на Исус са достигнали до нас непокътнати и дали други също толкова точни биографии, които може да са били отхвърлени от Църквата – заслужаваха внимателно разглеждане. Отлетях до Нюарк и наех кола до Принстън, за да посетя д‑р Мецгър.