• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

САЩ

Налични статии:

Докато тази седмица четях чудесната биография на Франсис Шефър от Бари Ханкинс си припомних много неща, които мислех за напълно забравени. Видях себе си отново как преди 20 години, като новоповярвал християнин, с въодушевление чета знаменитата трилогия: „Богът, който е“, „Бягство от разума“ и „Той е там и не мълчи“ – с благодарност към издателство „Нов човек“ и с чувство за дълг, който едва ли някога ще мога да изплатя. Ясно си спомням и един разговор с мой познат, който каза, че ако му се случи да говори за християнството с човек, интересуващ се от изкуство, смята за най-удачно да му даде да чете Шефър. По-късно (1997 г.) на български език се появи и „Истинската духовност“, която смятам за една от най-добрите му книги. Съпругата ми е разказвала, че няколко пъти, докато е пътувала във влака и е четяла тази книга, са я заговаряли непознати хора, случайно мярнали заглавието. След което им е подарявала своето копие от книгата и си е купувала ново. По онова време ми се струваше, че Шефър убедително и безусловно доказва валидността на християнския светоглед и вяра.

 
Редакция ХАРТА 2 септември 2019

„Не искам да имам син свещенослужител и затова не искам да отиваш там.“ Тези думи чул зад гърба си 19-годишният Франсис Шефър, когато напускал своя дом, за да учи в семинария. Сърцето му било раздвоено. От една страна, той чувствал повик да се покори на баща си. От друга страна, като новоповярвал в Христос бил сигурен, че Бог иска да го подготви да говори на други за Исус. Франсис помолил баща си да му даде още няколко минути, за да реши. Слязъл в мазето и се помолил усърдно. С подновена увереност, че решението му е правилно, той се върнал и заявил, че трябва да тръгва. Разгневен, неговият баща тръшнал вратата зад гърба му. Но все пак подвикнал след него, че ще плати разходите за първата учебна година.

 

Американските астронавти четат Битие над Луната

Бъдни вечер преди 50 години в окололунна орбита

Редакция ХАРТА 24 декември 2018

Преди половин век, на 24 декември 1968 година, космическият кораб Аполо 8 с екипаж Франк Борман (командир), Джеймс Ловъл и Уилям Андърс става първият обитаем апарат в орбита около Луната. Тримата правят десет обиколки около земния естествен спътник, преди да включат машините и да се отправят обратно към дома. При най-голямото си сближаване с Луната, те „се плъзват“ на едва стотина километра височина над пустинната, сива повърхност, покрита с кратери.

 
Редакция ХАРТА 24 октомври 2018

Сара Бюъл с нетърпение разопакова подаръка на своя брат Хорацио. В кутията открива ръчно изработена диплома с надпис: „На магистърката на изкуствата, с най-високи почести, колеж Хорацио Бюъл“. Вероятно Сара се е засмяла. През всичките си студентски години в колежа Дартмут, нейният брат ѝ носел вкъщи учебници по латински, математика и философия и споделял с нея всичко научено. Младото момиче полагало всевъзможни усилия, за да придобие образование, въпреки ограниченията да посещава колеж. Посвещението и любознателността ѝ правели силно впечатление на Хорацио и на него му се искало тя също да получи своя почетна диплома.

 

Световният парламент на религиите

Открит преди 125 години

Редакция ХАРТА 11 септември 2018

През целия XX век будизмът в западния свят се радва на нарастваща популярност. Процъфтяването на източен мистицизъм във всевъзможните форми на движението „Нова епоха“ (New Age) е част от същата картина. Тези явления се дължат в немалка степен и на едно единствено по рода си събитие от края на XIX век. Световното Колумбово изложение, организирано в Чикаго по повод четиривековния юбилей на плаването на Колумб към Америка не е било просто огромен панаир с търговски цели. Освен изложби на произведения на изкуството, технически и архитектурни изложения, демонстрации на машини и транспортни средства, то включвало свикването на конференция на водачи на световните религии.

 

Колежът Принстън и знаменитият му президент Уидърспуун

250 години от встъпването му в длъжност

Редакция ХАРТА 17 август 2018

Колежът на Ню Джърси в градчето Принстън е основан през 1746 г. с цел обучение на свещенослужители. Постепенно той се превръща в образователна и религиозна столица на презвитерианска Америка. Неговите първи четири президенти обаче умират скоропостижно. В търсене на нов ръководител, погледите се насочват към Шотландия, родина на мнозина от презвитерианите в областта. Управителният съвет на колежа предприема големи усилия да привлече Джон Уидърспуун като президент. Шотландският проповедник има вече разраснало се и успешно служение в своята страна и не е склонен да го изостави, за да замине за Новия свят.

 

Джон Уинтроп преобразява Масачузетс

430 години от рождението на Джон Уинтроп

Редакция ХАРТА 12 януари 2018

Днес в Съединените щати всяко публично изразяване на вяра от официални лица започва да се възприема като посегателство срещу секуларното общество. Можете да си представите какъв скандал би настанал, ако официозът на Масачузетс „Бостън глоуб“ помести репортаж как губернаторът на щата е държал проповед последната неделя, с размишления върху Нагорната проповед на Христос (Мат. 5–7 глави). Звучи като фалшива новина, нали? Само че такова нещо действително се е случило през… 1630 година. Губернаторът на колонията в залива Масачузетс (Massachusetts Bay Colony) Джон Уинтроп проповядва на борда на кораб пред голяма група пуритани, пътуващи заедно с него към Новия свят.

 

Кога се е родило конгрешанството?

450 години от арестуването на някои сепаратистки водачи в Лондон

Какво означава една църква да има конгрегационален тип управление? Принципният отговор е: ако членовете на местното църковно събрание (конгрегация) играят основна роля във вземането на решения – вместо висшестоящ епископ или съвет на старейшини (презвитери). Това е една от най-разпространените форми, чрез която съвременните протестанти ръководят делата на своите църкви. В англосаксонските страни, всяка местна конгрегационална църква е независима и не се подчинява на общ устав или на решенията на свикан общ събор. Тя поддържа общение с други подобни църкви на периодични конференции и в рамките на сдружения (fellowship), с цел взаимно подпомагане, съвместни действия и евентуално съгласуване на най-основни доктринални позиции.

 

Опит за демократична теокрация в Нова Англия

370 години от откриването на Синода в Кеймбридж, Нова Англия

Редакция ХАРТА 1 септември 2016

За съвременния западен човек е трудно да си представи теокрация, основана на демократични принципи. Обикновено той я свързва с отдавна отминали времена, с авторитарни религиозни водачи и със сурови нрави, несъвместими с правата на личността и гражданските свободи. Но някои страници от ранната християнска история на Америка опровергават подобни обобщени схващания.

 

Основната движеща сила в живота на Джордж Уайтфийлд (1714–1770) е да намери спасение на душата си. Още от ранни младини, като студент в оксфордския колеж „Пемброук“, той се присъединява към кръг от съмишленици, наречен „Свят клуб“. Част от него са и братята Джон и Чарлз Уесли. Уайтфийлд скоро изпъква сред групата с ревността си за Христос и с добрите си дела. Посещава често затворници. В продължение на дълги часове изучава християнски произведения. Отдава се на пост, докато разсипва здравето си. Моли се на колене в студа, край плета на своята къща. Но въпреки тежката и упорита работа в стремеж да бъде угоден на Бога, душата му оставала незадоволена.

 

На 8 януари преди 60 години петима евангелски американски мисионери са нападнати неочаквано в своя лагер на брега на реката Курарай в Еквадорската джунгла и загиват от копията на местното индианско племе Уаорани, с които се опитват да установят контакт в последните няколко месеца. Петимата млади мъже са наясно с рисковете. Уаораните имат репутация на опасно и враждебно племе, склонни към насилие както към външни хора, така и помежду си. Местното население ги нарича с името Аука, което на езика кичуа означава „диваци“. Глупаво ли постъпват петимата мисионери, всички от които са женени, а някои имат деца, като залагат живота си на карта за да споделят благата вест за Исус Христос с едно изолирано племе в джунглата? За Джим Елиът, един от главните инициатори на „Операция Аука“, този въпрос е намерил отговор поне пет години преди тези събития.

 

Отвъд непогрешимостта (част II)

В търсене на един по-холистичен подход

В началото на 20-ти век учението за непогрешимостта убедително доминира консервативните кръгове на евангелското движение. Евангелското богословско общество – влиятелна организация на богослови с различна конфесионална принадлежност – приема като единствено изискване за членство ежегодно съгласие със следното заявление: „Единствено Библията и Библията в нейната цялост е записаното Божие слово и следователно е непогрешима в нейните автографи.“ Друг пример е Чикагската декларация за непогрешимост от 1978 г. подписана от повече от 300 водещи евангелски водачи и учени на събиране в Чикаго, спонсорирано от Международния съвет за непогрешимост на Библията. В подготовката на текста участват имена като Джеймс Бойс, Норман Гейслер, Джон Гарстнър, Карл Хенри, Кенет Канцер, Харолд Линдзел, Джон Монгомъри, Роджър Никол, Джеймс Пакър, Ърл Редмахер, Франсис Шефър, Р. Спрол и Джон Уенъм. През следващите години хората свързани с нея публикуват значителна по своя обем литература, която представлява най-добрата научна защита на учението за непогрешимостта.

 

Отвъд непогрешимостта (част I)

От Sola scriptura към Sola inerrabilis

Настоящата статия поставя въпроса за възможността в Библията да има грешки, както и различните начини, по които може да се подходи към него. Първата част проследява историческите, философски и богословски предпоставки, свързани с възникването и утвърждаване на учението за непогрешимостта през първата половина на 20-ти век. Втората част излага критическите аргументи станали причина за почти повсеместното му отхвърляне в по-ново време. Статията завършва с някои предложения за това как бихме могли да излезем от настоящото объркване и да развием един по-холистичен подход към Библията и свързаните с него херменевтика и апологетика. Разбира се, те в никакъв случай не представляват цялостна и завършена система. В най-добрия случай, това са насоки, които могат да дадат на читателя нова перспектива, и върху които той би могъл да продължи да мисли по-нататък.