• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

история

Налични статии:

На 23 юни 1444 година умира Марк Ефески, впоследствие канонизиран от Православната църква като светец. Той е бил загрижен само за едно: съхраняването на православието. В предишните години, императорският двор в Константинопол е положил всички усилия да спечели Запада за помощ срещу османските турци. За целта е била необходима уния с Рим. Единственият православен епископ, присъстващ на Фераро-Флорентинския събор (1438–1439) и отказал да подпише документа за уния, е Марк Ефески. Но както се оказва, макар и „самотна птица“, той е представлявал в по-голяма степен духа на средния православен християнин, отколкото всички други епископи и политически водачи, взети заедно. Съответно миряните и нисшето духовенство се обединяват около Марк Ефески като изразител на тяхната вяра. Постигнатата уния никога не влиза в сила.

 

Съборът в Оранж и въпросът за Божия избор

1490 години от това значимо за догматичното богословие събитие

Дали бебета ще отидат в пъкъла, ако умрат, без да бъдат кръстени? Избира ли Бог някои хора за осъждение и проклятие, далеч преди те да бъдат родени? И дали Той не е избрал някои хора да вършат зло? Може ли някой да направи сам първата стъпка към своето спасение? И дали човек може да носи отговорност пред Бога, ако неговата съдба е определена изцяло от Всевишния? В началото на V век един британски монах на име Пелагий започва да разпространява учението, че всеки човек има свой принос за спасението си. Отговорът на Блажени Августин, авторитетен отец на Църквата, е безкомпромисен. Той показва със силни доводи, че вярващият се спасява единствено чрез Божията благодат, от първия до последния момент на своя духовен път. Аргументът на Августин е възприет и ученията на Пелагий са осъдени от Църквата на събора в Картаген през 418 година.

 

Християните в Индия и съборът в Диампер

420 години от свикването на събора

Проникването на християнството в Индия е било обвито в легенди и в тайнствена тъма в продължение на векове. Едно е сигурно: Евангелието достига индийска земя още във времената на ранната Църква. Когато в края на XV век португалецът Вашку да Гама открива морския път към Индия, в страната идват много европейци. Те заварват съществуващи църкви с хиляди вярващи. Християните са се превърнали в отделна каста в индийското общество. Църковната доктрина обаче била силно повлияна от несторианството. Португалците изпращат мисионери в Индия. Ордените на францисканците, доминиканците и йезуитите развиват дейност на място и полагат усилия да обърнат повече хора към Христа. В повечето случаи те жънат успех единствено сред париите и други нисши касти.

 

Евсевий, първият историк на Църквата

1680 години от смъртта на първия християнски историк

Представете си, че сте оцелял член на организация, която съществува от три века, но е била поставена извън закона. От вас се иска да напишете история на своите съмишленици. Само че вашите хора са в нелегалност. Държавната власт е искала да ги унищожи. Мнозина от водачите им са арестувани и убити, много техни книги и писма са изгорени. Вашата група не е оставила никакви паметници на културата, нито пък следи в обществените обичаи – имате твърде малко данни, от каквито се нуждае един историк, за да възстанови картината на случилото се. И сякаш за да стане задачата ви още по-трудна, вашите хора са пръснати по почти целия познат свят. Възможно ли е изобщо да се съшие историята им в едно цяло?

 

Ако Исус Христос е бил възкресен от мъртвите, за да не умре никога повече, Той веднага е бил белязан като различен от всяка друга личност в историята. Той трябва да е уникален. В Него трябва да има нещо драматично различно. Единственият въпрос, който остава, се отнася до естеството на Неговата уникалност – въпросът, на който християнското богословие е дало отговор в учението за Въплъщението. И все пак апологетът ще осъзнае, че възкресението на Христос се оказва голямо препятствие пред много хора. Причините за това се въртят около три проблема: невероятността на събитието, неточността на новозаветните свидетели на събитието и неговата ирелевантност към живота. Тук ще разгледаме някои от тези въпроси.

 

В дискусията за ново евангелизиране на Европа трябва да имаме предвид нейната култура, отчасти произлязла от християнския светоглед, но възприемаща своята секуларизация като плод на съперничеството между протестанти и католици. В този контекст трябва да поставим и въпроса за отношенията между двете общности. Конкуренцията на исляма и на секуларизма прави различията между протестанти и католици да изглеждат не толкова страшни и повишава стойността на съвместната работа. Разбира се, това не означава евангелските християни да пренебрегват богословските различия с онези, които се определят като католици. Но означава да бъдем по-усърдни в изграждането на мостове помежду ни.

 

Видението на Тома Аквински

Получено от именития богослов на тази дата преди 745 години

Редакция ХАРТА 6 декември 2018

Ако някога са ви казвали, че сте глупав, тогава знаете, как се е чувствал студентът Тома от Аквино. Младежът бил пълничък и изглежда, че мисълта му течала доста бавно. Остроумни състуденти в Парижкия университет бързо му измислили подходящ прякор. „Вижте, вижте Тъпия вол!“, надсмивали му се те, съчетавайки глупостта и телесните му особености в картинна обидна квалификация. „Не бързайте,“ казвал им професорът Алберт Велики (1193–1280), „един ден този вол ще отвори уста и мученето му ще огласи целия свят.“ Тези думи се оказали пророчески.

 

Св. Йоан Кръстни: колиба или врата към небесата

Християнският мистик дава начало на ново духовното движение

Редакция ХАРТА 14 ноември 2018

Характерно за християнската мистика е търсенето на цялостно духовно единение с Бога, което е тайнствено, неизразимо с думи и изобщо чрез рационални понятия. Един от най-известните мистици в историята на Църквата е испанец, живял през XVI век и нарекъл себе си Йоан Кръстни. Както мнозина други вярващи, живели преди и след него, той приема за себе си буквално Христовия призив да отдаде всичките си земни притежания.

 
Редакция ХАРТА 24 октомври 2018

Сара Бюъл с нетърпение разопакова подаръка на своя брат Хорацио. В кутията открива ръчно изработена диплома с надпис: „На магистърката на изкуствата, с най-високи почести, колеж Хорацио Бюъл“. Вероятно Сара се е засмяла. През всичките си студентски години в колежа Дартмут, нейният брат ѝ носел вкъщи учебници по латински, математика и философия и споделял с нея всичко научено. Младото момиче полагало всевъзможни усилия, за да придобие образование, въпреки ограниченията да посещава колеж. Посвещението и любознателността ѝ правели силно впечатление на Хорацио и на него му се искало тя също да получи своя почетна диплома.

 

Да започнем с един странен въпрос: „Какво прави Европа европейска?“ Още от Античността се е твърдяло, че Европа е нещо различно от Азия, но разделителната линия не е била особено ясна. Добрите коментатори по темата винаги са признавали, че границата е най-вече културна, а не географска. Това наблюдение ни кара да гледаме под различен ъгъл, когато мислим за ново евангелизиране на Европа. Особено като вземем предвид, че християнизацията прави Европа такава, каквато я познаваме днес: като култура или семейство от култури.

 

Мъчителят Торквемада

520 години от смъртта на основателя на Испанската инквизиция

Редакция ХАРТА 16 септември 2018

В ушите на хора, чийто роден език не е испанският, самото име Торквемада звучи заплашително и някак жестоко. И действително отговаря на личността на Томас де Торквемада. Той е бил навярно най-нетолерантният човек в една епоха, белязана от нетолерантност. Роден в семейство на покръстени евреи, той насочва яростта си предимно към своите едноплеменници, успява да внуши на крал Фердинанд и кралица Изабела, че много новопокръстени евреи продължават да спазват тайно юдейски обичаи, макар че на думи изповядват християнството. Торквемада помага на кралската двойка да подготви искане към Църквата да проведе разследване („инквизиция“) по този въпрос.

 

Световният парламент на религиите

Открит преди 125 години

Редакция ХАРТА 11 септември 2018

През целия XX век будизмът в западния свят се радва на нарастваща популярност. Процъфтяването на източен мистицизъм във всевъзможните форми на движението „Нова епоха“ (New Age) е част от същата картина. Тези явления се дължат в немалка степен и на едно единствено по рода си събитие от края на XIX век. Световното Колумбово изложение, организирано в Чикаго по повод четиривековния юбилей на плаването на Колумб към Америка не е било просто огромен панаир с търговски цели. Освен изложби на произведения на изкуството, технически и архитектурни изложения, демонстрации на машини и транспортни средства, то включвало свикването на конференция на водачи на световните религии.

 

Обезглавяването на св. Йоан Кръстител

1990 години от мъченическата му смърт

Редакция ХАРТА 29 август 2018

Цар Ирод Антипа се усмихва и кима одобрително. Доведената му дъщеря Саломе се поклаща и извива пред очите му. Гостите на празненството по повод рождения му ден впиват страстни очи в изящното девическо тяло. Когато танцът свършва, всички изразяват бурното си одобрение. Какъв танц, каква красота! С опиянени сетива и завладян от настроението на мига, Ирод извиква: „Поискай от мен каквото желаеш – до половината от царството ми – и ще бъде твое!“ И изрича тържествена клетва, за да потвърди обещанието си. Ирод е тетрарх, т.е. управител на една четвърт от римската провинция Палестина. Той е повече от способен да направи щедър подарък, дори по стандартите на I в. сл.Хр.

 

Колежът Принстън и знаменитият му президент Уидърспуун

250 години от встъпването му в длъжност

Редакция ХАРТА 17 август 2018

Колежът на Ню Джърси в градчето Принстън е основан през 1746 г. с цел обучение на свещенослужители. Постепенно той се превръща в образователна и религиозна столица на презвитерианска Америка. Неговите първи четири президенти обаче умират скоропостижно. В търсене на нов ръководител, погледите се насочват към Шотландия, родина на мнозина от презвитерианите в областта. Управителният съвет на колежа предприема големи усилия да привлече Джон Уидърспуун като президент. Шотландският проповедник има вече разраснало се и успешно служение в своята страна и не е склонен да го изостави, за да замине за Новия свят.

 

Княз Владимир и покръстването на Киевска Рус

Преди 1030 години според историческото предание

„О, Боже, Създателю на небето и земята, погледни свише към този нов народ и им дай да познаят Тебе, истинния Бог…“ Само няколко месеца по-рано князът, изрекъл тази молитва, е бил жесток, похотлив и безскрупулен младеж. (На съвременен жаргон, „плейбой“.) Той дори се опитал да наложи официален езически култ на своите поданици и издигнал в Киев капище с идоли на шестте главни славянски божества. Има сведения, че даже е прибягвал до човешки жертвоприношения. Но сега мисленето на княз Владимир се било променило. Ако се вярва на историческото предание, преди 1030 години, на 5 юни 988 година, той се кръщава заедно със стотици жители на Киев и приема християнско име Василий.

 

Големият сблъсък с несторианството

1590 години от ръкополагането на Несторий за архиепископ на Константинопол

Редакция ХАРТА 10 април 2018

На 10 април 428 г., преди 1590 години, за архиепископ на Константинопол е ръкоположен Несторий. По произход той бил от Германикия, провинция Сирия, а негов учител във вярата бил знаменитият библейски екзегет Теодор Мопсуестийски. Като свещеник и монах в един манастир недалеч от имперската столица, Несторий бил спечелил признание като даровит проповедник. Издигането му до влиятелния църковен сан ще доведе обаче до дълбоки сътресения в Църквата. Бидейки твърд противник на арианската ерес, Несторий ще изпадне в противоположна заблуда.

 

Зигмунт Стария е толерантен към реформацията в Полша

470 години от смъртта на толерантния полски крал

Редакция ХАРТА 3 април 2018

Днес Полша е една от европейските страни, където Римокатолическата църква се радва на най-силно влияние. Тя е родина на папа Йоан Павел II, който се опря на вярата на милиони поляци, за да започне успешния си духовен поход срещу комунизма в бившия Източен блок. Високата подкрепа на управляващата в момента партия в Полша „Право и справедливост“ отчасти също се дължи на традиционната католическа вяра на населението. Но през XVI век е имало исторически момент, когато е изглеждало, че протестантството ще надделее в голямата славянска страна.

 

„България е малка страна…“ Така започва или завършва средностатистическият свободен разговор по исторически или културни въпроси, свързан с нашата родина. Мисълта обикновено е облечена в лека въздишка. Друг път е придружена с намигване, в което се чете риторичен въпрос: „Нали се сещаш?“ Веднага трябва да се сетиш. България е малка страна и затова от нея не зависи нищо. Включително и вътрешните ѝ работи. Винаги трябва да се съобразяваме с големите: Великите сили, Големия брат, влиятелния съюзник. „Трябва да се снишим“, както казваше комунистическият вожд Тодор Живков, управлявал тази страна над три десетилетия и чудесно олицетворил нейния дух. Ако никой не те пита – а обикновено е така – трай си.

Сблъсъкът с монофизитите и ролята на папите в Рим

1550 години от встъпването в длъжност на папа Симплиций

Редакция ХАРТА 2 март 2018

Преди 1550 години, на 2 март 468 година, епископ на Рим става Симплиций. Към този момент навярно му се е струвало, че най-много тревоги ще му донесе разпадът на Западната Римска империя. Вече тринадесет години тя се управлява от марионетни императори, зависещи от могъщи варварски вождове. Вандали, вестготи и франки отхвърлят върховната власт на Рим и укрепват своята собствена. През 476 г. Одоакър, войник от тевтонски произход, ще бъде обявен за крал на Италия и вече само формално ще признава върховенството на императора в Константинопол. Но независимо от тези злополучни развития, големите главоболия за папа Симплиций ще дойдат от Изток.

 

Свитъците от Мъртво море добиват публичност

70 години от откритието на най-значимите старозаветни преписи

Редакция ХАРТА 22 февруари 2018

През 1947 година един овчар бедуин дири загубено агне от стадото си, недалеч от северозападния бряг на Мъртво море. В една от скалите на Вади Кумран той забелязва вход на пещера. Дали агнето не се е промъкнало там? За свое удивление, пастирят се натъква в полумрака на глинени съдове, в които има някакви ръкописи. Воден от предчувствие, че находката може да се окаже ценна, той успява да се свърже с Халил Искандер, търговец на антики в Ерусалим. Искандер предполага, че ръкописите вероятно са сирийски; вероятно имат някаква стойност, но тя едва ли е голяма.