• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

Контактът с бащата

Джош Макдауъл 23 декември 2010

Ако си като повечето мъже – дори ако си един от тези, които са имали недобър или вреден контакт със собствените си бащи – имаш най-обща представа какъв баща искаш да бъдеш. Имаш в ума си може би само скицирана, но все пак някаква картина как изглежда добрият баща:

  • Искаш да бъдеш баща, чиито деца се чувстват сигурни и уверени, които се чувстват обичани и приети.
  • Искаш да бъдеш баща, чиито деца ще оставят секса за брака и ще бъдат верни на своите съпрузи и съпруги в брака.
  • Искаш да бъдеш баща, чиито синове и дъщери ще се изградят мъже и жени, на които може да се разчита – честни, етични и трудолюбиви
  • Искаш да бъдеш баща, чиито деца биха могли да кажат: „Баща ми спазва обещанията си“
  • Искаш да бъдеш баща, чиито деца устояват на вредното влияние, деца, които развиват добри приятелства, деца, които печелят уважението и възхищението на околните.
  • Искаш да бъдеш баща, чиито деца могат да кажат не на наркотици и алкохол, и на рисковото поведение.
  • Искаш да бъдеш баща, чиято пораснала дъщеря изпраща картичка, „Татко, благодаря ти, че си до мен, когато имам нужда от теб“.
  • Искаш да бъдеш баща, чийто син те кани за кум на сватбата си.
  • Искаш да бъдеш баща, при когото синът ти може да дойде и да каже: „имам сериозни проблеми, искам съвета ти“.
  • Искаш да бъдеш баща, чиито деца бързо признават своите грехове прощават и са търпеливи към другите и които са със самочувствие и самоувереност.
  • Искаш да бъдеш баща, който би дочул дъщеря си да разказва на приятелка: „Искам да се оженя за човек като баща ми, човек, на когото да се възхищавам и да уважавам“.

Ето такива бащи искаме да бъдем всички. Такъв баща исках да бъда и аз като млад. Но не знаех как. Знаех, че баща ми не бе нито едно от тези неща, когато израствах, и се страхувах, че ще стана по-скоро като него, отколкото като бащата, който исках да бъда. Знаех, че едно от нещата, от които се нуждаех, бе пример, от който да се уча и на когото да подражавам. Затова започнах да се оглеждам и да наблюдавам хората, които приличаха на бащата, който исках да бъда. И ги намерих.

В търсене на пример

Един от най-ранните и най-положителни примери за баща за мен беше Дик Дей. С Дик се запознахме, когато и двамата бяхме в семинарията през шестдесетте години. Дик беше няколко години по-голям от мен и вече беше женен с четири деца. Също като мен той бе син на баща алкохолик и продукт на едно зле функциониращо семейство. Той бе повярвал в Христос малко преди да стане на тридесет години и бе влязъл в семинарията в отговор на Божия призив.

Дик и аз се срещнахме, докато се записвахме за курсовете в семинарията и двамата веднага си допаднахме. Бързо станахме приятели и аз скоро бях буквално член на семейството на Дик, като често се отбивах у тях в необичаен час, например 6:30 сутринта или след 11:00 вечерта, за да поговорим за нещо, което според мен просто не търпеше отлагане. Дик винаги ме изслушваше търпеливо, любезно и с любов – качества, които почти не познавах, докато израствах.

Веднага ми направи впечатление как Дик и Шарлот се отнасят към децата си и един към друг. Те имаха задълбочени и пълноценни взаимоотношения един с друг и с децата си. Аз гледах с удивление явната радост, която споделяха един с друг, като често се усмихваха, смееха и прегръщаха (всъщност бих могъл да кажа, че се научих да прегръщам от близостта си със семейство Дей). В Дик видях бащата, който исках да бъда един ден. Виждах ясен, конкретен модел за това, което исках да стана.

По-късно, когато Дик и аз се присъединихме към служителите на Кемпъс Крусейд, аз се насочих за известно време в друга посока. Започнах да изнасям лекции в университети по целите Съединени щати и Канада и накрая срещнах Доти. Започнахме да излизаме заедно и на мен ми стана интересно колко често тя споменава семейството си, колко много означаваха очевидно за нея майка ѝ, баща ѝ, брат ѝ и сестра ѝ. Няколко месеца по-късно, по време на Коледната ваканция аз се запознах със семейството на Доти.

Трудно ми е да кажа какво ме привличаше повече в онези ранни дни на нашите взаимоотношения – да опознавам Доти или да опознавам баща ѝ. Започнах да разбирам защо Доти така се възхищаваше на баща си. Той бе обикновен човек, нищо забележително (всъщност доста праволинеен), но беше явно защо тя го обичаше и уважаваше толкова много. От самото начало аз научих от него какво е да бъдеш обичащ съпруг и баща. Видях мъж, който имаше любовта и уважението на децата си, мъж, на когото децата му можеха да разчитат, мъж, чиито деца бяха толкова добре възпитани, че той можеше да изпитва истинска радост от компанията им и да се радва на приятелството им.

В продължение на години примерът на тези мъже запълваше нуждата ми да имам пример какъв баща искам да бъда. Те показваха качествата на баща, за които бях копнял цял живот, качествата, които отчаяно исках да проявявам един ден в собственото си семейство. Имах огромна полза от примера на тези мъже, но едва години по-късно разбрах за един по-добър пример, един по-добър начин да стана бащата, който исках да бъда.

Примерът за баща

Норм Уейкфийлд, приятел и съавтор, е един от хората, които ми помогнаха да достигна до изпълнено със смисъл и сила разбиране за ролята ми и възможностите ми като изправен пред трудности баща. Макар че детството и юношеството на Норм са били съвсем различни от моите, той срещаше същите трудности в желанието си да изгради здрав модел на бащинска грижа.

Норм обяснява това така:

Едва на средна възраст успях да установя топли, приятелски взаимоотношения с баща си.

Кариерата на баща ми бе изпълнена с притеснения и разочарования. На него му беше трудно да се радва на децата си, а на нас ни беше трудно да бъдем близки с него.

Спомням си как на дванадесет години приех Исус Христос – първият член на нашето семейство, който стана християнин. Но когато се опитвах да си представя любовта на моя небесен Баща към мен, не можех да не правя връзка с взаимоотношенията ми със земния ми баща.

Тъй като баща ми сякаш никога не бе доволен от мен, имах чувството, че и Бог има същото отношение. Сякаш Той казваше: „Норм, няма ли да се вземеш в ръце? Защо трябва да те търпя? Вземи да се стегнеш, иначе аз ще трябва да те „стегна“…“

Представете си какво означаваше това за самочувствието на едно момче, да не говорим за неправилната представа, която имах за Божията любов! Много често срещано е децата да смятат, че Бог ги цени толкова, колкото ги уважават собствените им бащи. Ако татко е пълен с любов, топлота и грижа, те са склонни да си представят Бога като изпълнен с любов, топлота и грижа. Но ако възприемат своя татко като студен, дистанциран и прекалено зает с „по-важни неща“, много вероятно е те да започнат да чувстват, че Бог е непристъпен и безразличен към тях като личности.

Аз имах такава погрешна представа за Бога до четиридесетата си година, когато Той ме постави в обстоятелства, които буквално трансформираха взаимоотношенията ми с Него. Открих колко любящ, грижовен и живо интересуващ се от мен е Бог! И колкото и да е странно, именно чрез тези обстоятелства най-сетне се срутиха стените и моят баща и аз най-сетне успяхме да станем по-близки от когато и да било.

Като част от новото ми откритие за Божията природа аз прочетох Псалмите с химикалка в ръка, като си отбелязвах всяко място, където се споменаваше думата Господ. Докато изучавах тези стихове, осъзнах, че почти всяко споменаване дава пряко или непряко описание на небесния Баща. Скоро бях изпълнил няколко страници в бележника си с тези атрибути на Бога и от тях изплува един профил, който повечето от нас приемат за „идеалния“ баща. Заключението ми? Основните качества на бащата, които виждаме в нашия Господ, са качествата, които Той иска да формира в днешните християнски бащи.

Аз открих богословието на бащинството – като сам Бог е примерът за подражание!

Бог е примерът за баща! В своето търсене на модели за добри бащи, аз бях късметлия да намеря двама от най-добрите. Но Норм ми помогна да видя, че съм пренебрегнал най-съвършения пример, оригинала, стандарта за успешния баща – сам Бог. Представата, която имах в ума си за бащата, който исках да бъда – само скицирана може би, но все пак там – бе всъщност картината на моя небесен Баща, който е източникът на всяко добро (Яков 1:17).

Той е „Отец, от когото е всичко“ (1 Кор. 8:6б), Той вдъхна живот на първия човек и Адам стана първия „Божи син“ (Лука 3:37). От този момент нататък всеки от нас е направен по подобие на „твоя Отец, който те изкупи. Той те направи и утвърди“ (Втор. 32:6). Буквално от „ден първи“ Бог не само желаеше да има взаимоотношения Баща – дете с всеки от нас, Той показваше на практика как изглежда добрият баща.

Той е нежен Баща, който ни кани да се обръщаме към него с „Авва“, арамейската дума за „татко“ или „тате“ (Римл. 8:15, Гал. 4:6). Той е изслушващ Баща, който ни кани да се приближаваме към Него смело с „Отче наш, който си на небесата“ (Мат. 6:9). Той е любящ баща, който по собствена инициатива и настоятелно демонстрира Своята бащинска любов в кръщението на Своя Син Исус с глас като гръмотевица, като каза: „Този е възлюбеният Ми син, в когото е Моето благоволение“ (Мат. 3:17). Той е даващ Баща, който прави добри дарове на децата Си (Мат. 7:11). Той е Баща на всички (Ефес. 4:6), самото определение за баща, изворът на всичко, което е добро, нравствено и достойно за подражание.

Затова ако някой иска да стане добър и успешен баща, стандартът, моделът е Бог Отец. Чертите на характера, за които копнеех – и които ми липсваха – в моя собствен баща, бяха чертите на Божия характер. Чертите, от които толкова се възхищавах в Дик Дей и бащата на Доти, бяха толкова привлекателни за мен, защото отразяваха качествата на небесния ми Баща. Качествата, които копнеех да показвам към собствените си деца, бяха качествата, които наподобяваха природата на моя небесен Баща.

Това разбиране, това осъзнаване ме промени и ми даде сила. Вече не бях осакатен от примера на земния си баща. Вече не се налагаше да търся примери, на които да подражавам (макар че все още се възползвам от техния пример и се уча от техните успехи). Вече не се налага с усилие да си съставям ясна картина какъв трябва да бъде един баща или какъв баща трябва да бъда аз. Всичките ми нужди като баща бяха посрещнати от Бога, примера за Баща!

Помощта на бащата

Колкото и трансформиращо да бе това откритие обаче, аз все още имах много да уча. Оттогава насам участвам в това вълнуващо откривателско пътуване, решен да открия възможно най-много за бащинските качества на Бога, като знам, че това знание не само ще задълбочава разбирането ми за Него, но също ще ме научи какво трябва да знам и да бъда като баща на собствените си деца. Докато укрепвам връзката си с Бога, аз укрепвам връзката със собствените си деца, правя по-задълбочени нашите взаимоотношения и общуването помежду ни.

Ключът за този двустранен „контакт с бащата“ е съзнанието, че Бог Отец е не само несравнимият пример за добър баща, Той е незаменима помощ, за да стана бащата, който копнея да бъда. Контактът с бащата не е просто имитиране, нито просто подражание; това е съвместна работа. Не става въпрос да знаеш как; трябва да знаеш Кой! Контактът с бащата не е нов набор от правила как да бъдеш баща; има много книги, които просто прибавят към ежедневния списък със задължения и които ти казват какво трябва да направиш или какво би направил, ако си свестен баща. Контактът с бащата означава взаимоотношения и ако ги приложиш към ролята си на баща, те могат да променят теб децата ти, семейството ти и вашето бъдеще.

Разбрал съм, че колкото по-здрави са взаимоотношенията ми с моите деца, толкова по-лесно се справят те с вредното влияние на връстниците, по-лесно вземат мъдри решения, уважават желанията на своя баща и се подчиняват на правилата му. Едни здрави, в крак с промените взаимоотношения с татко сякаш правят децата по-готови да живеят здравословен, щастлив, благочестив живот; те сякаш ги правят и по-способни за това. Увереността, сигурността и задоволството, които произтичат от връзката им с техните родители, ги правят по-силни срещу капаните и изкушенията, които срещат когато са в училище или с приятели.

Нещо подобно става на едно по-задълбочено ниво в моите взаимоотношения с Бог Отец. Когато взаимоотношенията ми с Него са силни и на всекидневна основа, аз съм не само по-готов да стана бащата, който искам да бъда, аз буквално получавам сила да сторя това чрез Неговия Дух, чрез присъствието Му с мен и в мен. По този решаващ начин Той не само е пример за мен като баща, но Той е също източникът ми на сила. Ако перифразираме Псалм 28:7: „Той е сила моя и щит мой като баща; на Него уповава сърцето ми, и Той ми помогна“.

Да осъществиш контакта

Един мой приятел ми разказа случка, докато бил в училищната програма като ученик. Радио програмата предавала и през лятото и задачата на Боб била да идва към 7:30 сутринта и да включва предавателя (един обемист евтин предавател от рекламна радиостанция, който предавал радио сигнала до близката предавателна кула, а от там към обширен радиус от около десет до петнадесет километра!). Няколко минути по-късно предавателят започвал да действа и Боб обявявал в 8 сутринта началото на четиричасовото шоу.

Една сутрин Боб се чувствал в идеална форма. Изборът му на музика изглеждал направо вдъхновен. Неговите „шеги“, начинът, по който застъпвал края на една песен с началото на следващата, се преливали артистично. Коментарите му между песните пращели от остроумие и мъдрост. Започвал да се чувства уверен, дори самонадеян. Докато не взел папката да направи редовната проверка на показателите на предавателя.

Предавателят бил като камък. Боб потупал скалите и размърдал различните жички, които вървели към предавателя и от него. После погледнал към стената. Големият щепсел висял от контакта. Бил се измъкнал някак си от мястото си. Цяла сутрин бил изключен! Страхотните и остроумни изпълнения на Боб били чути само от един: от самия него! Тъй като предавателят не бил включен в източника на ток.

Има десет качества на Бог Отец – източникът на сила за всеки християнин. Те характеризират начина, по който Той взаимодейства със Своите деца и представляват пример за своята роля и задачи като баща.

Нека заедно се посветим да подражаваме на нашия небесен Отец взаимоотношенията с нашите деца. Вярвам, че това ще бъде посвещение, което ще си струва времето и енергията, които сигурно изисква, защото ти не само ще изобразиш пред децата си една красива картина за Бога като баща; ти ще им дадеш също един татко, който заслужава любовта и уважението на своите деца, мъж, на когото децата могат да имат доверие, мъж, в чиято компания децата наистина се радват, с когото се гордеят и на чието приятелство се наслаждават.

Илюстрация: shutterstock.com

Статията е част от книгата „Контактът с бащата“, издадена през 2006 г. от издателство „Нов човек“.

В нея Джош Макдауъл споделя десет качества, които той в крайна сметка открива в най-добрия пример за баща – качества, които могат до доведат до желаните резултати: безусловната любов и приемане, запазването на чистотата в ума на бащата, честността му, възможността да се разчита на него, утехата и подкрепата от бащата, бащата по Божието сърце.

Статията се препечатва се с разрешение на издателството.