• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

Любовта е избор

Гари Чапман 23 декември 2010

Как можем да говорим на любовния език 1 на другия, когато сме изпълнени с болка. гняв и неприязън паради минали неуспехи! Отговорът на този въпрос лежи в основата на нашата човешка природа. Ние сме същества на избора. Това означава, че имаме способността да правим лош избор, както се случва на всички ни. Изричали сме сурови думи и сме вършили болезнени постъпки. Не се гордеем с този избор, макар да ни се е струвал оправдан на момента. Лошият избор в миналото не означава обаче, че трябва пак да избираме неправилното и в бъдеще. Вместо това можем да кажем: „Съжалявам, знам, че съм те наранявал, но бих искал да направя бъдещето по-различно. Бих желал да те обичам на твоя език. Бих искал да посрещна нуждите ти.“ Виждал съм бракове, които се спасяват на ръба, когато двамата изберат да обичат.

Любовта не изтрива миналото, но прави бъдещето различно. Когато изберем активното изразяване на любов на първичния език на своя партньор, създаваме емоционален климат, в който можем да се справим с миналите конфликти и неуспехи.

Брент бе в офиса ми, с каменно лице и безчувствен. Беше дошъл не по собствена инициатива, а по моя молба. Седмица по-рано жена му Беки бе стояла на същия стол, плачейки неудържимо. Между изблиците на сълзи успя да промълви, че Брент ѝ е казал как не я обича повече и че я напуска. Беше смазана.

Когато възвърна самообладанието си, рече:

— И двамата работихме здраво през последните две или три години. Знаех, че не прекарваме достатъчно време заедно, както някога, но си мислехме, че работим за обща цел. Не мога да повярвам какво ми казва сега. Винаги е бил толкова мил и внимателен човек. Той е такъв добър баща на децата ни,

Тя продължи:

— Как можа да го направи!

Слушах, докато разказваше за техните дванадесет години брак. Беше история, която бях чувал много пъти по-рано, Имало вълнуваща любов, оженили се във върха на своето „влюбване“, преминали през типичното пренастройване през ранните дни на брака и тръгнали след американската мечта. В съответното време слезли от емоционалния връх на своето влюбване, но не се научили да говорят достатъчно добре на любовния език на другия. Тя бе живяла с полупълен резервоар за любов 2 в продължение на няколко години. Получавала достатъчно израз на любов, за да си мисли, че всичко е наред, но неговият резервоар за любов бил празен.

Обещах на Беки, че ще се опитам да накарам Брент да разговаря с мен. Казах на Брент по телефона:

— Както знаете, Беки се срещна с мен и ми разказа за своята борба и това, което става в брака ви. Искам да ѝ помогна, но за да го направя, трябва да знам какво мислите вие.

Той се съгласи без колебание и сега седеше в моя офис. Външният му вид беше в невероятен контраст с външния вид на Беки. Тя плачеше неудържимо, той беше стоик.

Имах чувството обаче, че бе преминал през плача преди седмици или може би месеци и това е бил вътрешен плач. Историята, която Брент ми разказа, потвърди подозренията ми.

— Просто не я обичам вече – каза той. – Не съм я обичал от много време, Не искам да я нараня, но не сме близки. Връзката ни вече е празна, Не ми харесва да съм с нея вече. Не знам какво стана. Иска ми се да е различно, но не изпитвам нищо към нея.

Брент мислеше и чувстваше това, което стотици хиляди съпрузи са мислели и чувствали през годините. Именно умствената нагласа „Не я обичам повече“ дава на мъжете емоционалната свобода да търсят любов с някой друг. Същото се отнася за съпругите, които използват подобно извинение.

Съчувствах на Брент, защото и аз съм изпитвал същото. Хиляди съпруги и съпрузи са изпитвали същото – емоционална празнота, желание да вършат това, което трябва, нежелание да наранят когото и да е, но подтикнати от емоционалните си нужди да търсят любов извън брака. За щастие аз бях открил още в ранните години на собствения си брак разликата между „емоцията на влюбването“ и „емоционалната нужда“ да бъдеш обичан. Повечето хора в нашето общество не са научили още разликата. Филмите, сапунените сериали и романтичните списания са преплели тези два вида любов, като са задълбочили нашето объркване, но всъщност става въпрос за две съвсем различни неща.

„Емоцията на влюбването“ е на нивото на инстинкта. Това не е осмислено предварително чувство, то просто става в нормалния контекст на взаимоотношенията мъж-жена. Може да бъде подхранвано или задушено, но не произтича от съзнателен избор. То е краткотрайно (обикновено трае две години или по-малко) и сякаш изпълнява за човечеството същата функция като призива на мъжкаря за гъските.

Влюбването временно посреща емоционалната нужда от любов. То ни дава чувството, че някой се интересува от нас, че някой ни се възхищава и ни цени. Емоциите ни се издигат от мисълта, че друг човек ни възприема като номер едно, че той или тя е готов да посвети времето и енергията си изключително на нашата връзка. За един кратък период, колкото дълго трае, емоционалната ни нужда от любов е задоволена. Резервоарът ни е пълен – можем да завладеем света. Няма нищо невъзможно. За повечето хора това е първият път, когато са живели с пълен емоционален резервоар, и чувството е чувство на еуфория.

След време обаче започваме да слизаме от тези висоти обратно към реалния свят. Ако нашият партньор се е научил да говори на първичния ни любовен език, нуждата ни от любов ще продължи да бъде задоволявана. Ако обаче той или тя не говори нашия любовен език, резервоарът бавно ще се изпразни и няма да се чувстваме обичани повече. Посрещането на нуждите на партньора със сигурност е въпрос на избор. Ако науча емоционалния език на съпругата си и го говоря често, тя ще продължи да се чувства обичана. Когато излезе от завладяващото чувство на влюбването, то едва ли ще ѝ липсва, защото резервоарът с емоционална любов ще продължи да се пълни. Но ако не съм научил първичния ѝ любовен език или съм решил да не говоря на него, когато слезе от емоционалните върхове, ще изпита естествените копнежи на непосрещнатата емоционална нужда. След няколко години живот с празен резервоар за любов, вероятно ще се „влюби“ в някой друг и цикълът ще започне отново.

Посрещането нуждите на жена ми от любов е избор, който правя всеки ден. Ако познавам първичния ѝ любовен език и избера да говоря на него, ще посрещна най-дълбоките и емоционални нужди и тя ще се чувства сигурна в моята любов. Ако тя прави същото за мен, емоционалните нужди и на двама ни ще бъдат посрещнати и ще живеем с пълен резервоар, в състояние на емоционална задоволеност и двамата ще отдаваме творческата си енергия за много полезни проекти извън брака, като в същото време поддържаме брака си вълнуващ и развиващ се.

Като знаех всичко това, погледнах мъртвото лице на Брент и се запитах как мога да му помогна. Усещах в сърцето си, че вероятно вече се е забъркал с някое друго „влюбване“. Малко мъже, които страдат от празен резервоар за емоционална любов, напускат брака, докато нямат перспективи да посрещнат тази нужда някъде другаде.

Брент бе честен и ми разкри, че е влюбен в друга жена от няколко месеца. Надявал се, че чувствата ще отминат и че ще подобри нещата с жена си. Но ситуацията у дома се беше влошила, а любовта му към другата жена нараствала. Не можел да си представи, че може да живее без новата си любовница.

Съчувствах на Брент за дилемата. Той искрено не желаеше да нарани жена си и децата си, но в същото време чувстваше, че заслужава живот на щастие. Казах му статистиката за вторите бракове – 60 процента завършват с развод. Той бе изненадан да чуе тези цифри, но бе сигурен, че ще се окаже сред успешните. Казах му за изследванията относно ефекта от развода при децата, но той бе убеден, че може да продължи да бъде добър баща на децата си и че те ще преживеят травмата на развода. Разговарях с Брент по въпросите на тази книга и му обясних разликата между влюбването и дълбоката емоционална нужда да се чувстваме обичани. Обясних му петте любовни езика и го призовах да даде още един шанс на брака си. През всичкото време знаех, че моят интелектуален и разумен подход към брака, сравнен с емоционалната превъзбуда, която той преживяваше, бе като противопоставяне на малокалибрен пистолет на автоматична картечница. Той изрази благодарност за моята загриженост и ме помоли да направя всичко възможно да помогна на Беки, но ме увери, че не вижда надежда за брака си.

Месец по-късно Брент ми се обади по телефона. Той каза, че иска да поговори отново с мен. Този път, когато влезе офиса ми, бе явно разтревожен. Любимата му бе започнала да слиза от емоционалния връх и бе започнала да забелязва в Брент неща, които не харесва. Оттегляше се от връзката и той бе смазан. Сълзи се появиха в очите му, докато ми разказваше какво означавала тя за него и колко непоносима била мисълта за нейното отхвърляне.

Слушах състрадателно в продължение на час, преди Брент да ме помоли за съвет. Казах му колко съчувствам на болката му и му посочих, че изпитва естествена емоционална скръб от загуба, а също и че тъгата няма да си отиде за една седмица. Обясних му обаче, че преживяването е било неизбежно. Напомних му колко нетрайна е природата на влюбването и че рано или късно винаги слизаме от върха и стъпваме в реалния свят. Някои излизат от влюбването преди да се оженят, други след като се оженят. Той се съгласи, че е по-добре рано, отколкото късно.

След известно време подхвърлих, че може би кризата е добро време той и жена му да идват редовно за брачна консултация известен период. Напомних му, че истинската трайна емоционална любов е избор и че емоционалната любов може да се върне в брака му, ако той и жена му се научат да показват любов един към друг на верния любовен език. Той се съгласи да идва на брачни консултации и девет месеца по-късно Брент и Беки напуснаха офиса ми с напълно възроден брак. Когато видях Брент три години по-късно, той ми каза, че има прекрасен брак и ми благодари, че съм му помогнал в критичен момент от живота му. Каза ми, че мъката по изгубването на другата жена си отишла преди повече от две години. Усмихна се и каза: „Резервоарът ми никога не е бил толкова пълен, а Беки е най-щастливата жена, която някога сте срещали“.

За щастие Брент се възползва от това, което аз наричам неравновесие във влюбването. С други думи, почти никога не се случва двама души да се влюбят един в друг в един в същи ден и почти никога не се разлюбват в един и същи ден. Не е нужно да си специалист социолог, за да откриеш тази истина. Просто се вслушай в кънтри песните. Любимата на Брент по някаква случайност бе престанала да бъде влюбена в доста подходящо време.

През деветте месеца, докато Брент и Беки идваха да се съветват, преминахме с тях през многобройни конфликти, които те никога не бяха разрешили. Но ключът за възраждането на техния брак бе откриването на първичния любовен език на другия и изборът да говорят често на този език.

Когато едно действие не идва естествено при теб, то е още по-силен израз на твоята любов. „Ами ако любовният език на твоя партньор не е нещо, което идва естествено при теб?“ Често ми задават този въпрос на моите брачни семинари и моят отговор е: „Е, и?“.

Любовният език на жена ми е „помагане“. Едно от нещата, които правя редовно за нея като жест на любов, е почистването с прахосмукачката. Мислите ли, че почистването с прахосмукачката е нещо, което ми идва отвътре? Майка ми ме караше да чистя с прахосмукачката. През всичките години на прогимназията и гимназията не можех да ходя да играя футбол в събота, докато не почистя цялата къща с прахосмукачката. В онези дни си казвах: „Когато се махна оттук, едно от нещата, които няма да правя, е чистенето на къщата с прахосмукачката. Ще си намеря жена да прави това вместо мен.“

Но днес аз чистя къщата с прахосмукачката и то редовно. И има само една причина да чистя с прахосмукачката: Любовта. С никакви пари не можете да ме подкупите да чистя с прахосмукачка, но аз го върша от любов. Разбирате ли, когато едно действие не е естествено за вас, то е още по-голям израз на любов. Жена ми знае, че когато чистя с прахосмукачката, това е 100 процента чиста, неподправена любов и аз получавам признание за това!

Но някой казва: „Д-р Чапмън, това е различно. Аз знам, че езикът на моята съпруга е физическото докосване, а аз не съм от хората, които докосват. Никога не съм виждал майка си и баща си да се прегръщат. Те никога не са ме прегръщали, д-р Чапмън. Просто не съм от хората, които докосват. Какво да правя?“

Имаш ли две ръце? Можеш ли да ги съединиш? Сега представи си, че твоята съпруга е по средата и ти я придърпваш към себе си. Предполагам, че ако прегърнеш съпругата си три хиляди пъти, ще започнеш да се чувстваш по-удобно. Но в крайна сметка тук не търсим удобството. Говорим за любов, а любовта е нещо, което вършиш за някой друг, не нещо, което правиш заради себе си. Повечето от нас правят много неща всеки ден, които не ни идват „естествено“. За някои от нас това е ставането рано сутрин от леглото. Защо? Защото вярваме, че това е нещо, което си струва да направим в този ден. И обикновено преди да свърши денят, се радваме, че сме станали сутринта. Действията ни предшестват емоциите.

Същото се отнася за любовта, Откриваме първичния любовен език на своя партньор и избираме да говорим на него, независимо дали това е нещо естествено за нас или не. Не се преструваме, че това предизвиква топли и вълнуващи чувства. Просто избираме да го правим заради него или нея. Искаме да посрещнем емоционалните нужди на своя партньор и правим стъпка към неговия любовен език. По този начин резервоарът му за емоционална любов се пълни и шансовете да отвърне със същото и да заговори на нашия език са по-големи. Когато го направи, емоциите ни се връщат и нашият резервоар с любов започва да се пълни.

Любовта е избор. И всеки от партньорите може да започне процеса още днес.

Статията е част от книгата „Петте езика на любовта“, публикувана от издателство „Нов човек“ през 2008 г.

Хората изразяват и приемат любовта по различен начин. Д-р Гари Чапмън определя начините за изразяване на любовта като пет езика на любовта:

1. качествено време
2. утвърдителни думи
3. подаръци
4. помагане
5. физически допир

Посланието на книгата е, че всеки може да се научи да говори на езика на любовта на партньора си и че това е ключовото, за да се чувства любимият му човек наистина обичан и ценен. Дават се практически напътствия как да откриете собствения си любовен език и този на вашия съпруг/съпруга. Тази стъпка може и спасява много иначе изглеждащи безнадеждни бракове от участта да се разпаднат и осакатят душевно цялото семейство.

Статията се препечатва с разрешението на издателството.

  • 1. В книгата си „Петте езика на любовта“, част от която публикуваме, авторът разглежда концепцията за „езиците на любовта“ – начините, по които всеки един от нас изразява най-ефективно и усеща най-силно любовта на своя брачен партньор. Те са различни за различните хора. Гари Чапмън ги свежда до пет: докосване, насърчителни думи, помагане, подаряване и специално време заедно. б.р.
  • 2. В контекста на книгата „емоционалният резервоар“ е картинно описание на усещането „че съм обичан“. Пълният резервоар символизира пълноценното получаване на изразената по най-подходящия за мен начин любов от партньора ми, а празният резервоар изразява липсата на нещата, които ми говорят, че той ме обича. б.р.